Page 67 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Декларативните знания според този автор са знанията за понятия и техни релации, за
факти и проблеми, за събития, обекти, лица. Те, от своя страна, се делят на епизодични и обоб-
щаващите ги семантични знания. Те са като съждения, чиято вярност, респ. невярност, може да
се провери. Проверката им е свързана с преодоляване на значителни трудности с обективността
и надеждността на процедурите, с подбора и работата на експертите, с анализа на оценките на
„обективните“ и „субективните“ текстове и др.
Процедурните знания обхващат всички категории познавателни процеси, които може да
извърши едно лице. Те се изграждат върху декларативните знания, но съдържат и т.нар. „запа-
метени“, „базисни“, „контролни“ и други знания. Проверката им, която се осъществява пре-
димно чрез метода „мислене на глас“, и разработваните компютърни модели за оптимални
стратегии за решения на този етап не са пригодени за масова употреба.
Знанията по аналогия образуват третата група и са свързани със способността на индивида
да използва аналогията като източник на познание (R. Аrbingen, цит по Г. Бижков, 2003 [17],
М. Андреев, 1985 [5] и др.).
Декларативните, процедурните и знанията по аналогия представляват по същество осно-
вата, върху която са разработени различни модели за учене и запомняне, за симулация на
редица реални процеси и др.
Афективният домейн на целите в образованието e описан в редица таксономии като тези
на D. Krathwohl, W. French и др.
През 1964 г. D. Krathwohl, B. Bloom и B. Masia публикуват своята петстепенна скала. Спо-
ред тях преобладаващата част от обучаваните (ученици, студенти и др.) по-лесно стигат сами
до първите две степени. Следващите две нива, които по същество представляват основното
предназначение на обучението, изискват активната намеса на обучаващия педагог и се достигат
значително по-рядко. Последното ниво, така наречената самоактуализация, се достига единст-
вено от тези, които активно са осъзнали собствените си потребности от знания и самоусъвър-
шенстване и които действат съобразно собствените си философски разбирания и ценностна
система.
През 1968 г. А. Harrow и R. Dave дефинират таксономия на психомоторните цели, която
се основава на нервно-мускулната координация и на усвояването и затвърдяването на двига-
телните навици. Тя включва 5 степени: имитация, манипулация, прецизиране, разчленяване,
автоматизиране.
Впоследствие през 1972 г. А. Harrow публикува своята 6-степенна скала на психомотор-
ната дейност. Психомоторната познавателна област, която е пряко свързана с двигателната ак-
тивност, според нея е значително по-богата в съдържателно отношение от чисто когнитивната
и ефективната област. И докато за децата в ранната предучилищна възраст образователните
задачи може да бъдат насочени предимно към такива дейности като развитие на уменията за
естетично хранене, пиене, ходене, бягане и др., то за децата в началната образователна степен
те се свързват с изучаването на основните двигателни действия – хвърляне, тласкане, с изпол-
зването на различни спортни уреди, развитието на координационните възможности и осъщес-
твяването на зрителен контрол върху извършената дейност (hand-eye control). Психомоторната
активност в по-зряла възраст е доста по-комплексна и може да се повлияе значително от сил-
ните страни на когнитивната и ефективната познавателна сфера, като в редица случаи трудно
може да се диференцира доминиращият компонент.
Tаксономията на R. Gagne, 1974, в структурно отношение обединява трите ТЕО и различни
американски теории за учене чрез преработка на информацията, като обхваща: вътрешните
процеси на учене; вътрешните и външните условия на учене и резултатите от ученето

65