Page 63 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 63
основни положения в таксономиите, които се използват и до днес – класификацията на орга-
низмите (scala naturae) и дефиницията за бином.
През 1913 г. понятието се използва от швейцарския ботаник De Ganhdolle в неговия труд
„Класификация на растенията“, а в педагогиката се въвежда за първи път от B. Bloom [161,
162]. Таксономиите в обучението представляват класификация на целите на обучението.
Според B. Santini таксономиите имат три основни цели: а) за измерване на резултатите от
обучението; б) за предварителна оценка на учебните програми преди внедряването им; в) за
създаване и развитие на теориите и тяхното технологизиране (операционализиране) посредс-
твом точното подреждане и описване на процесите, явленията и целите.
Мощен тласък за развитие на таксономиите дава тестирането в областта на психологията
от последните две столетия (вж. гл. II.2.6).
Съвременните схващания на математическата статистика, използвана за целите на таксо-
номията, гласят, че по принцип едно множество от m обекти може да бъде разделено на k
групи (таксони) по различен начин, при което k m. При образуването на групите обикновено
се ползва някакъв критерий (обозначен с F), който позволява да се направи разграничението
между добрата и несполучливата групировка. Днес с помощта на науката таксономия се реша-
ват редица практически задачи от икономиката, математиката, образованието, психологията и
други области, тъй като на потребителския пазар се намират редица съвременни софтуерни
продукти, които облекчават в значителна степен технологичния процес по реализацията им.
Например алгоритмите в програмните продукти от семейството FOREL използват крите-
рия F, основан на т.нар. хипотеза на компактността, която гласи, че в един таксон трябва да се
събират обекти, подобни по техните свойства на един „централен“ обект, като в резултат се
получават таксони в сферични форми.
От своя страна алгоритмите в програмните продукти от семейството KRAB се основават
на хипотезите за -компактността и обединяват обектите по свойствата на техните съседни
обекти, при което се получават таксони с произволни форми (за повече подробности вж. [308]).
Независимо от посочените трудности, определянето, обосноваването и формулирането на це-
лите на педагогическото (дидактическото) и на психологическото тестиране са въпроси от изклю-
чително значение. При дидактическите тестове формулирането на целите трябва да включва поз-
навателната единица (тематика, знания, научни понятия) и уменията, които следва да се формират
в хода и в края на обучението. Важно изискване е формулирането на целите да се съпътства от
указания за условията, които са необходими за реализирането им (вкл. и необходимото време),
както и описание на необходимите средства (помагала, по- мощни материали и др.). Точното фор-
мулиране на целите в контекста на таксономиите неизбежно включва и минимално възприе-
тите стандарти (норми) за усвояване и усъвършенстване на учебните постижения в хода на
обучението или в неговия край. В контекста на психологическите тестове стандартът дефи-
нира какво точно ще бъде наблюдавано (латентни или явни признаци) и как ще бъде оце-
нявано с помощта на количествени или качествени скали.
Добрите стандарти включват описание на минимума елементи, които трябва да се овладеят
в съответните предметни области. Специалистите в тези области, от своя страна, преценяват с
какъв стандарт ще се оценяват латентните или явните страни на критерийното поведение.
Отнесен към сферата на образованието в системата на физическото възпитание и спорта,
проблемът за създаването на оригинални или адаптирани таксономични скали според нас е
изключително важен и има фундаментален характер за спортнопедагогическата практика.
61
