Page 68 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

(основните форми на ученето, интелектуалните учения, познавателните стратегии, вербалната
информация, моторната сръчност, формираното отношение). Тя може да се използва при пла-
нирането на учебните програми, реализацията на различните стратегии на обучение и оценката
на постигнатите резултати.
Публикуваната през 1978 г. таксономия на D. Lemke съдържа познавателните операции (с
номера по Х от 1 до 6) и въвежда т.нар. трето измерение (Y), което позволява да се обхващат:
1. факти; 2. взаимовръзки; 3. понятия; 4. закони; 5. теории и 6. оценки, намиращи приложение
в различни учебни предмети (Z).
През 1985 г. е публикувана и таксономията на В. Беспалко, който въвежда понятието „рав-
нище за усвояване“ с формулираните от него 4 степени:
1. Алгоритмично узнаване – решаване на определени задачи с използване на подсказ-
ващи типови решения за алгоритъма на изпълняваното действие.
2. Алгоритъм репродукция (дейност) – решаване на типови задачи чрез самостоятелно
възпроизвеждане на алгоритъма на решението.
3. Евристична дейност – решаване на нестандартни (нетипови) задачи по пътя на преноса
при нови условия и преконструиране на правилата (алгоритмите) за действия (равнище
на субективно усвояване на нова информация).
4. Творческа дейност – решаване на изследователски задачи (проблеми) чрез създаване на
нови алгоритми и правила за дейност (равнище на получаване на обективно нова ин-
формация).
За да може да се измерват различните равнища, авторът предлага и въвеждането на т.нар.
коефициент на усвояване на знанията и действията (К), както и коефициент на ефектив-
ност на урока [146].
Като се има предвид, че преобладаващата част от най-популярните таксономии са разра-
ботени от автори от САЩ, Англия, Германия и други страни, поради което те отразяват както
нивото на развитие на науката в тези страни, така и типичните за тях ценностни ориентации,
културни и национални традиции, народопсихология и други фактори на културния и научния
контекст, директното им прилагане при създаването на тестове (дидактически и/или психоло-
гически) у нас е нежелателно, тъй като може да нанесе повече вреда, отколкото полза.
В тази връзка внедряването им в практиката на българското образование и тестиране на-
лага разработването на адаптирани таксономии, съобразени с националната идентичност, с
културно-историческите традиции и спецификата на отделните области на познанието (хума-
нитарни, точни, приложни науки и др.), а за системата на физическото възпитание и спорта –
съобразяване с нейните национални особености, традиции и научни постижения.
Реализирането на тази цел в нашето съвремие стана възможно благодарение на внедрява-
нето на съвременните информационно-комуникационни технологии в преподаваните от нас
учебни дисциплини.
На базата на таксономията на B. Bloom, 1956, и методиката на Harold, M., R. McGee
[200разработихме адаптирана версия на критериален тест за оценка и самооценка на знанията,
свързани с „Етикета и правилника по голф“. Чрез създаването на тази модификация стана въз-
можно в периода 2002–2007 г. да: уточним основните критерии за експертна оценка на знанията
за правилника в един нов за страната ни спорт, какъвто е голфът; установим основните измери-
телни характеристики на самия тест, да уточним стандарт за успешност чрез метода на контрас-
тните групи, предложен от Livingstone, S. A. & M. J. Zieky, и с него да оценим знанията на
изпитваните студенти; да създадем архив от база данни и да подготвим, а впоследствие и да
утвърдим съдържанието на дидактическия материал за първата учебна програма за специалност

66