Page 60 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 60

се дадат количествени оценки. При оценяването различните експерти могат да прилагат раз-
            лични критерии, а това води и до различни оценки (Фигура 4).





















               Фигура 4. Оценяване на задачи със свободен отговор (цит. по Е. Стоименова, 2000 [125])

                 Независимо от това по какъв начин са конструирани тестовете (с ограничен брой отговори
            или със свободен отговор), всички те предполагат субективно експертно определяне на правилата
            за съпоставяне на числата на отговорите. Единствено и само когато съпоставянето на отговорите
            и числата се извършва при строго определени правила и процедури, може да се говори за дейст-
            вително измерване на учебните постижения и на компетенциите [125].

                       2.6. КЛАСИФИКАЦИИ НА ТЕСТОВЕТЕ. ТАКСОНОМИИ

                                         2.6.1. Класификации на тестовете

                 Класификацията  на  тестовете  има  своето  историческо  развитие,  което  напълно  ло-
            гично е пряко свързано с възникването и етапите на развитие на теорията и методиката на
            тестовете.
                 Първите сериозни опити за разработване на класификации на масово използваните тестове
            в областта на педагогиката и психологията датират от началото и средата на миналия век. Те
            могат да се открият в трудовете на L. Crombach [172–174], H.-J. Eysenck [184], M. Irle [210], H.
            Lyman [230], L. Michel [238], L. Anastasi [153, 154] и др., които обособяват следните 9 основни
            групи тестове за:
                 - интелигентност (Inteligenz);
                 - способности, възможности и дарби (Fähkeit; Aptitude);
                 - поведение и начин на мислене (Haltung; Attitudes);
                 - интереси (Interessen);
                 - характеристики на личността (Persönlichkeit);
                 - клинична диагноза (например неврози и др.);
                 - диагноза на развитието и готовността за постъпване в  училище („училищна зрялост“);
                 - учебни постижения и познания (Schull Leistungen; Academic Achievement);
                 - други (например социограми и др.).
                 В средата и в края на миналия век се появяват и структурираните класификации на G.
            Lienert [225], L. Anastasi [154], K. Ingekamp [208], R. Meily и A. Steingrüber [235] и др.
                 Така например G. Lienert [226] групира тестовете в 3 основни направления:
                      тестове за интелигентност – обща и специална (надареност, дарби, таланти);




                                                           58
   55   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65