Page 56 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

дактическа единица от предварително изучаван материал и следователно нямат един-единст-
вен верен отговор. В този смисъл такива въпроси не може да бъдат точен измерител на учеб-
ните постижения и съответно не може да бъдат елементи от тестовете, които визираме в изло-
жението. При това всеки набор от въпроси, изграждащ конструкцията на един дидактически
тест, трябва да представлява стройна система, изградена върху три основни принципа:
1. Съдържанието му да съответства на съдържанието на провеждания учебно-възпитате-
лен педагогически процес, за който е предназначен (Testfairness).
2. Да е съобразен с възрастовите психо-физиологични особености и с равнището на под-
готовка на тестираните лица.
3. Да е оформен прецизно в стилово и в техническо отношение.
Въпросите, които изграждат структурата на дидактическия тест, условно може да се разде-
лят на три групи в зависимост от възможностите за отговор: с открит (свободен ) отговор – тип
есе; с множествен избор на отговори (закрити); за попълване на част от отговора (полуоткрити).
Една от сравнително най-стройните системи на класификация на въпросите съобразно формата
им (по данни на Г. Бижков) е на T. Ruetter – за повече подробности вж. [17, т. 2, с. 196–199].

Положителните и отрицателните страни на всеки тип въпроси са обект на разглеждане в
трудовете на редица автори като: G. Lienetr [225, 226], L. Crombach [172, 173, 174], K.
Ingenkamp [208, 209], G. Sax [259], К. Staneley и E. Hoppkins [263], E. Thorndike и E. Haggen
[271] и др., а у нас – в трудовете на Г. Пирьов [116–119], Е. Герганов [32, 33], Г. Бижков [15,
17], Е. Стоименова [125], Ф. Стоянова [126] и др.
Интересни примери за добре съставени и за неподходящи въпроси за тестове, използвани
в областта на физическото възпитание и спорта, са представени от J. Marrow и кол. [243].
Като цяло може да се обобщи, че мненията на авторите се консолидират около няколко ос-
новни положения, свързани с положителните и отрицателните страни на основни групи въпроси.
Въпросите със свободен отговор обикновено се делят на два вида: въпроси с напълно сво-
боден отговор, които изискват писмено и устно изложение, наричани най-често теми; и въп-
роси с ограничена свобода, формулирани като инструкция.
Като положителни страни на въпросите с изцяло свободен отговор (тип есе, съчинение)
в повечето случаи се посочват главно:
- свободата на изложението, която позволява на тестираните лица самостоятелно и
творчески да оформят структурата и стила на изложението;
- обучаващият ефект от приложението им и възможността тестираните лица (ученици,
студенти и др.) да мотивират и да аргументират своите виждания и схващания по даден
проблем или тема;
- малкият брой въпроси, които може да имат различен обхват (определен брой дидак-
тически единици от една или няколко теми или тематични области).
Слабите страни на въпросите, предполагащи свободно описание, са:
- невъзможността за пълно уеднаквяване на използваните правила, норми и критерии за
оценка на отговорите, а оттам и субективизмът при оценяването на различните отговори (пъл-
нота, точност, мотивираност и др.);
- свободното конструиране на отговорите изисква значително по-голям времеви интер-
вал за попълване;
- силното затрудняване и удължаване във времето на процеса на проверяване и оценя-
ване, върху който влияят и допълнителни фактори като краснопис, правопис и др.

54