Page 53 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 53

танци [358] Кр. Петков и Л. Петкова – фехтовка [361], С. Йорданов, Кр. Петков, В. Петкова и
            П. Дикова – бойно-приложна техника [356], Д. Димитров – стандартизация в тренировъчния
            процес [352], Б. Дойчев – туризъм и околна среда [353], П. Макавеев – борба [359], Ю. Вълев
            – прескачане на препятствия, обездка и конен спорт [339, 340, 341].
                 В своята монография Т. Янчева, 2020, обръща специално внимание на специфичните ком-
            поненти на психологическото осигуряване в елитния спорт, като очертава двата му основни ас-
            пекта: – „усвояването на самата спортна дейност и нейните компоненти“ – изпълнителски и по-
            веденчески; и – „усвояване на съответни поведенчески модели“, индивидуални или групови, в
            съответствие със спецификата на съответната за даден спорт тренировъчна и състезателна среда,
            „в рамките на необходимите и допустими действия“ на приетите във всеки отделен спорт прав-
            нонормативни документи (правилници, наредби и др.). При това в логическата схема на компо-
            нентите на психологическото осигуряване в елитния спорт тя очертава както двустранния ха-
            рактер на зависимостта между контрола и оценката на постигнатите резултати и текущата реа-
            лизация на тази подготовка, така и значението на този контрол за реализацията на поставените
            цели в дадения спорт [391, фиг. 11, с. 67]. В същия труд тя подлага на детайлен анализ: – значе-
            нието и мястото на теоретичната подготовка за осъществяването на спортната дейност не само
            от гледна точка на състезателите, но и от гледна точка на другите участници в този процес –
            официални лица (съдии, треньори и др.); основните субективни трудности, които те трябва да
            преодоляват съобразно спецификата на средата, в която се осъществява дадена дейност в раз-
            лични видове спорт и се регистрират спортни резултати, независимо дали те са по същество
            чисто метрично или неметрично измерими променливи величини (вж. 391, фиг. 4–8, с. 51–55).
                 Тук трябва да отбележим, че цитираните по-горе публикации са пряко свързани с разг-
            лежданата от нас проблематика, а именно – установяването на измерителните характеристики
            на тестовете за контрол на знанията в една много широка гама от изучавани в НСА учебни
            дисциплини и различни видове спорт, в които специалистите ни намират своята професио-
            нална реализация не само като треньори и учители, но и в качеството си на официални лица
            (спортни съдии и административен апарат, мениджъри и др.) в различни по ранг състезания и
            в официално утвърдени престижни турнири от международните и националните спортни ка-
            лендари (вж. гл. VIII).
                 Напълно закономерно през втората половина на 2020 г. на преден план изникват тези пуб-
            ликации, които са свързани с ефективността на взетите оптимизационни решения за преодоля-
            ване на ограниченията, възникнали вследствие на Ковид-19, чрез приложението на различни
            форми на обучение, измерване и оценяване на учебните резултати, както и тези, свързани с
            начините за преодоляване на проблемите, изникващи при практическото приложение на раз-
            лични съвременни онлайн платформи и информационни ресурси от сферата на образованието
            по физическо възпитание и спорт.
                 Например в своята публикация Д. Дашева, Хр. Андонов, Л. Дончева, 2020, изследват ефек-
            тите от приложението на съвременните онлайн платформи в различни степени и форми на об-
            разование по физическо възпитание и спорт, базирайки се на математико-статистическия ана-
            лиз, извършен върху масив от данни за 92 образователни програми. Те констатират процентното
            съотношение на използваните понастоящем форми на комуникация в различните образователни
            направления (теоретични, теоретико-приложни или спортни дисциплини) и го онагледяват гра-
            фично. В резултат на проведеното проучване авторите отбелязват позитивите и негативите от
            приложението на съвременните информационно-комуникационни технологии и посочват необ-
            ходимите, според тях, съдържателни, структурни и функционални възможности за преодоля-
            ване на последиците от Ковид-19 в краткосрочен и дългосрочен план [341, вж. фиг. 1, с. 13].






                                                           51
   48   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58