Page 48 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

раните стилове на обучение, Edmodo, Capterra и др.; научното моделиране и работата с го-
леми бази данни (knowledge discovery in database – KDD) и организацията на обучението чрез
използване на оценяване въз основа на големи бази данни, фиг. 2, с. 54. [396]. Интересна и
много актуална от гледна точка на разглежданата в тази е-монография проблематика е и пуб-
ликацията на М. Крумова, 2020, свързана с възможностите за изграждане на дигитални ком-
петенции в съвременното образователно пространство чрез съчетаване на новите инженерни
технологии и иновации, познания по математика и статистика в съчетание с предизвикател-
ствата на нашето съвремие и световната пандемия. В нея тя очертава съдържателната страна
на информационно-комуникационната сфера (домейн), с. 51, фиг. 1; в табл. 1 и фиг. 2 разг-
лежда необходимите нови дигитални компетенции; на фиг. 3 предлага графичното предста-
вяне на функционалната връзка между учебните резултати и технологичните иновации; по-
сочва евентуалните противоречия, възникващи от контрастните практики във и извън учеб-
ните заведения, и посочва богата гама от източници за съществуващите съвременни между-
народни теории и практики [397].
В заключение може да се обобщи, че тази световна тенденция на засилваща се дигитализа-
ция в съвременното образователно пространство очертава и неговата обща външна рамка, в ко-
ято понастоящем се развиват образованието, научноизследователската и научно-приложната
дейност във физическото възпитание и спорта. За по-голяма яснота и лаконичност историята и
актуалното приложение на съвременните информационно-комуникационни технологии при
тестовия контрол на знанията, уменията, навиците и компетенциите в областта на физическото
възпитание и спорта сме анализирали и в двете части на тази монография (вж. част I – гл. II, гл.
V и част II – гл. VII, гл. VIII).

2.4. ИСТОРИЯ НА ТЕСТОВЕТЕ
ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА В БЪЛГАРИЯ

Приложението на тестовете и въвеждането на обективното оценяване, по-специално на
външното оценяване, на учебните постижения у нас въобще и в частност на ст анд арт и -
зиранит е тестове за контрол върху знанията, уменията и компетенциите в областта на
физическото възпитание и спорта протича на фона на една твърде кратка история и респек-
тивно липса на традиции при създаването, използването и администрирането им.
Първите научни публикации, третиращи теорията и практиката на тестовете у нас, датират
от 30-те години на XX век. Те се свързват с името на Д. Кацаров, който издава редица статии
за изпитната система, изпитите, тестовете и връзката между интелигентността и успеха от обу-
чението. През 1939 г. проф. Д. Кацаров и неговият асистент, а по-късно професор и член-ко-
респондент на БАН Г. Пирьов превеждат и адаптират стандартизирания вариант на теста на
А. Binet и T. Simon в неговата станфордска ревизия. Следващата стандартизация и адаптация
на тези тестове е осъществена от Г. Пирьов след прекъсване от около 40 години – едва през
1970 г. По данни на Г. Бижков през периода от 1944 г. до 70-те години на миналия век
почти липсват публикации относно теорията или практиката на дидактическите тестове. Обяс-
ненията за това закъснение се съдържат в отрицателната оценка за тестовете в „Постановление
за педагогическите извращения в СССР“ от 1936 г. Едва в средата на 70-те години на XX век
започват да се появяват първите опити за създаване на тестове по отделни предмети, които
обаче не са стандартизирани.
Първата научна разработка в тази област е монографията на Е. Герганов [32], а впос-
ледствие и разработеният първи дидактически тест по български език за IV клас на ЕСПУ.

46