Page 44 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 44
рителните характеристики на тестовете зависят от нормативните извадки и са валидни единс-
твено за генералните съвкупности, за които последните са представителни. Те потвърждават
за пореден път постулатите на класическия модел, този път в областта на контрола върху учеб-
ните постижения в спортното образование и образованието по физическо възпитание.
60-те и 80-те години на XX век се характеризират с публикуването и широкото практичес-
ко внедряване на редица емпирични методи за установяване на измерителните характеристики
на дидактическите тестове в специализираната спортнопедагогическа литература в САЩ, Гер-
мания, Великобритания и други страни като метода на J. Flanagan [200], на D. Wood [280] и др.
През този период съдържанието на предмета „Научноизследователски методи
(Research methods) в образованието в областта на физическата култура и спорта“ в САЩ,
Канада, Япония, Германия и др. страни се обогатява, като наред с класическите методи за
установяване на характеристиките на двигателните тестове се включват и теориите със съ-
ответния им математико-статистически апарат за установяване на характеристиките на ди-
дактическите тестове [193].
През 70-те години са публикувани редица значими трудове на W. Hughes и кол. [204], P.
Nelson [245], D. Mood [242], C. Willgoose [278], H. Harrison [202], M. Harold [200], D. Mathews
[232], C. Mayers [233], M. Parten [250], K. Staneley [263], E. Zeiger [282] и др., а от 80-те години
до днешни дни – на L. Yanlong [281], H. Madsen [231], B. Johnson и J. Nelson [212], J. Marrow
[243], T. Orlick [248], G. Cunnigham [175], C. Jensen[211], R.McGee [234], H. Huynh, [205], T.
Baumgartner и кол. (претърпял 7 издания до 2002 г. – [229]), Т. Baumgartner и кол. (претърпял
8 издания до 2006 г. – [157, 158]), J. Thomas [270] и др.
В този период се забелязва тенденция на все по-тясна специализация на тестовете, из-
ползвани за контрол върху различни аспекти на психологическото тестиране, като се появя-
ват и разработват различни стандартизирани тестове, като: теста за измерване на спортната
увереност (TSCI), на стратегиите за представяне (TOPS), на многомерната скала за измер-
ване на спортсменската ориентация (MSOS), на мотивите за занимания със спорт (PMQ) и
др. [186, 190, 192, 197].
В средата и в края на миналия век в САЩ започва един продължителен и широко мащабен
публичен дебат за разработване на образователните стандарти на училищното образование
(Academic Standards), в който отделните щати предлагат собствени модели, съобразени с наци-
оналните образователни стандарти и със собствените образователни традиции. В разработва-
нето им се включват на солидарен принцип преподавателите от учебните заведения, училищ-
ните бордове, родителите, обществеността и бизнес средите на съответния щат.
Основните функции на образователните стандарти са:
1. Съдържателна (Content standards) – изяснява какво трябва да знаят и да могат да извър-
шват учениците при приключване на образователните степени (4-ти, 8-и и 12-и клас);
2. Стандарти за изпълнение (Performance standards) – изяснява как учениците трябва да
изявят способностите си да отговорят на стандарта;
3. Степен на овладяване (Proficiency standards) – изяснява колко добра трябва да е тяхната
подготовка.
Например моделът на щата Уисконсин е съобразен изцяло с рамката на националния об-
разователен стандарт за съдържание и начин на проява (т. 1 и 2). В него обаче има няколко
степени на овладяване на съответното учебно съдържание:
- допустими образователни възможности;
- ограничени образователни възможности;
42
