Page 42 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 42
Първите стъпки към стандартизиране на тестовете в спортното образование в САЩ са дело
на отделни изследователи и датират от края на 30-те и 40-те години. Едва в края на 50-те години
на XX век с тази задача се заемат някои обществени организации и университети. През 50-те
години на века академичното ръководство на Държавния университет във Вашингтон възлага
на Департамента за физическо образование на жените да създаде изпитна комисия, която да
стандартизира и да оптимизира дидактическите тестове в няколко вида спорт (тенис, бадминтон,
софтбол, хокей и др.). В резултат на дейността на тази комисия се появяват и първите публика-
ции за стандартизирани тестове в образованието по физическо възпитание и спорт в САЩ.
Оригиналният тест за контрол на знанията по тенис при жените (Sample knowledge test for
women) съдържа 100 въпроса, разпределени по видове съобразно съдържанието и целите на
учебния курс.
Първоначалната апробация на теста е извършена върху извадка от 87 студенти. Надеж-
дността, изчислена чрез „сплитхалф“ метода, е r = 0.84. Валидността на теста и анализът на
измерителните характеристики на тестовите въпроси са извършени също съобразно посту-
латите на класическата теория на нормативните тестове (разделяне на подгрупи в зависимост
от постигнатия бал), описани в част 2, гл. 3 и 4. Повторната апробация на оптимизирания
вариант е проведена върху 297 начинаещи в тениса и 46 напреднали студенти. Изчислената
надеждност за 3-те групи е, както следва: за начинаещите r = 0.82 ± 0.013; за напредналите r
= 0.92 ± 0.015 и за смесения клас (начинаещи и напреднали) – r = 0.86 ± 0.09. Поради огра-
ничената извадка на напредналите в тениса студенти валидността на теста е изчислена един-
ствено за начинаещите. Разделянето на 3-те подгрупи е осъществено чрез 29.6 персентил,
където е установена и точката на естественото прекъсване на наблюдаваните балове. Уста-
новяването на коефициента на дискриминация на тестовите въпроси и при повторната апро-
бация е чрез използването на фи-коефициента.
Според комисията, ръководена от М. Broer, тестът за знания по тенис удовлетворява пове-
чето от критериите за добър тест. Той е изцяло обективен и може да се приложи в рамките на
50 min. След сравнителен анализ на наблюдаваните балове при начинаещите и при напредна-
лите е установено, че с нарастването на спортната квалификация се забелязва и подобряване на
нивото на знанията. Средният брой пропуснати въпроси от начинаещите е 48.5 ± 12.5, а от
напредналите – съответно 29.4 ± 11.5. Според авторите тази тенденция съдържа доказателства
в полза на високата валидност на теста [165].
През 1953 г. W. Miller публикува данните от апробацията на друг тест по тенис. Неговите
измерителни характеристики се установяват въз основа на резултатите, получени от общо 381
тестирани лица от 27 училища. За установяване на валидността и на коефициента на дискри-
минация на тестовите въпроси авторката на теста използва класическото делене на подгру-
пите чрез използване на метода на Flanagan с двустранното разделяне на резултатите с 27-ия
персентил. Надеждността на теста е r = 0.90. За разработването на Т-скалите за оценка автор-
ката провежда повторно тестиране с 612 ученици [240].
Фактически първият тест за знания в областта на бадминтона, за който намерихме публи-
кувани данни, е конструиран през 1940 г. от D. Dietz и кол. [181], последван от други тестове
– създадения през 1941 г. от G. Smit и през 1946 г. от М. Phillips [251].
Тестът на М. Phillips се състои от 45 въпроса с множествен избор и 55 въпроса от типа
вярно–невярно. Апробиран е върху извадка от 1471 ученици с различно ниво на спортна
квалификация (начинаещи–напреднали). Той установява, че надеждността на теста варира в
зависимост от характера на изследваните извадки: от 0.87 при хомогенни извадки до 0.921
при хетерогенни извадки.
40
