Page 43 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Впоследствие, почти 13 години по-късно, през 1953 г. K. Fox публикува резултатите от ап-
робация на теста за знания на начинаещите в бадминтон жени от университета във Вашингтон.
Оригиналният тест е съставен от 106 въпроса, разпределени по следния начин: 31 – анализ на
техническото изпълнение на ударите; 41 – правилник и спортен резултат; 11 – тактика и страте-
гия; 23 – терминология. Надеждността и валидността на теста са изчислени съобразно постула-
тите на класическите нормативни тестове, по-специално на „сплитхалф“ метода, приложен
върху данните от извадка от 124 студенти. Надеждността на теста е r = 0.87 ± 0.012 [185].
В специализираната литература открихме данни и за някои измерителни характеристики

на първите тестове за знания по хокей. Така първият тест, създаден от D. Dietz и кол. през 1940
г. и предназначен единствено за учащите се от 9-и до 12-и клас, по данни на самите автори
разкрива възможности за много лесна актуализация при промяна в правилника на този спорт.
Той може да се проведе за 30 min и е съставен от 77 тестови въпроса (с кратък свободен отговор,
множествен избор и въпроси от типа вярно–невярно). Няма данни за валидността или надежд-
ността на този тест [181].
През 1952 г. Е. Kelly и J. Brown публикуват данни от апробацията на друг тест по хокей,
съставен от 106 въпроса, предназначен за педагози, специализиращи в областта на физическата
култура и спорта. Надеждността и валидността на теста са установени върху данните от из-
вадка от 209 студенти. Установената надеждност е r =0.79 [214].
През 1953 г. I. Waglow и C. Rehhling публикуват тест от 100 въпроса (вярно–невярно) за
контрол на знанията на студентите, записани в учебните курсове по голф. Доказателствата
за валидността му се основават на факта, че въпросите са конструирани от съдържанието на
съответното учебно ръководство. Надеждността му (r = 0.82) е изчислена въз основа на данните
от нормативна група от 100 студенти, а оценката на учебните постижения е разработена с
помощта на стандартните отклонения и Т-скалата [274].

През същата година I. Waglow и F. Stephans публикуват тест за оценка на знанията по
софтбол на учениците от колежите, състоящ се от 60 въпроса от типа вярно–невярно, 25 въп-
роса за частично попълване и 10 въпроса със свободен отговор. Надеждността му (r = 0.78) е
установена върху 115 случая. За изчисляване на коефициентите на трудност и дискриминация
е използван методът на Flanagan, по-точно делене на подгрупите чрез 27 персентил, а оценката
на резултатите се извършва чрез Т-скала [275].
През 1956 г. H. Hennis публикува група от тестове за оценка на знанията по баскетбол, во-
лейбол, бадминтон, хокей, софтбол и тенис на студентите от Женския колеж към Университета
на Северна Каролина в Грийнсбъро. Всички тестове първоначално са съставени от въпроси с 4
избираеми отговора и са апробирани в общо 97 щатски колежа. Обемът на нормативните из-
вадки на изследването варира от 208 тестирани по бадминтон до 2291 по тенис.
Надеждността им варира от 0.72 по бадминтон до 0.81 по софтбол. Вследствие на апроба-

цията са създадени общо 7 варианта на т.нар. композиционни тестове (survey tests), обединя-
ващи тестови въпроси в отделни групи спортове [203]. Фактически с това изследване в средата
на миналия век в САЩ се поставя началото на по-мащабните по своя характер педагогически
изследвания, свързани със стандартизацията на дидактическите тестове за контрол върху учеб-
ните постижения в образованието по физическо възпитание и спорт. Изследванията на цити-
раните автори и резултатите от апробацията на тестовете се съгласуват много добре с основ-
ните предположения и ограничения на класическата теория на тестовете, а именно, че изме-

41