Page 49 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

През 80-те години на XX век към създаването на дидактически тестове се насочват някои спе-
циалисти от ЦИУУ при СУ „Св. Кл. Охридски“, а в края на 90-те години с подобна дейност се
заема и НИЛ по педагогическа диагностика към СУ „Св. Кл. Охридски“, която под ръковод-
ството на Г. Бижков започва да провежда с помощта на тестове оценъчно-диагностични изс-
ледвания на новото учебно съдържание в I–VIII клас.
Разработването и първоначалното внедряване на учебните тестове в практиката на спорт-
ните педагози у нас започва в края на 70-те години на XX век. Първите епизодични научни
публикации, отнасящи се до прилагането на тестовете за контрол върху учебните постижения
в областта на висшето спортнопедагогическо образование, датират от началото на 80-те го-

дини. Те са свързани с подготовката на студентите от ВИФ „Г. Димитров“ и с необходимостта
от внедряване на тестовата форма за оценка и самооценка на знанията, уменията и навиците
с оглед повишаване на ефективността на обучението на спортнопедагогическите кадри. В това
отношение са и нашите първи „пионерски“ стъпки 23 от този период [8, 9, 20, 31, 38].
През 1982 г., по време на институтската научна конференция, О. Тишинов и П. Кутинчева
изнасят своя опит от използването на учебни тестове за контрол на теоретичната подготовка на
студентите, специализиращи плуване, а 7 години по-късно се появява и публикацията на Л. Ди-
митров и А. Гигов за първата компютърна система за обучение и контрол на знанията на млади
футболисти по състезателния правилник. Първоначалните изследвания, проведени с младите
футболисти, впоследствие се разширяват по обхват и компютърната система се прилага за кон-
трол на знанията върху спортния правилник на студентите от специалността „Футбол“ и от Тре-
ньорската школа по футбол. Данните от проведените изследвания са включени в успешно защи-
тената дипломна работа на А. Гигов с научен ръководител доц. Л. Димитров, след което са пуб-
ликувани в сп. „Въпроси на физическата култура“ [128, 61].
С оглед преодоляване на негативните тенденции в сферата на образованието и науката
през 2000 г. в България започна мащабна реформа, засягаща както ценностната ориентация на
образователната ни система, така и цялостната ѝ структурно-функционална, организационно-
управленска и нормативна база. В българската образователна система бяха възприети основ-
ните цели на образованието, формулирани и публикувани след заключенията на Европейския
съвет (ЕС), приети в Лисабон през 2000 г., и на Копенхагенската декларация. Страната се
включи активно при подготовката на Маастрихтското комюнике, чиято цел бе да определи

новите приоритети и стратегии за европейско сътрудничество в изпълнение на целите от Ли-
сабон в областта на професионалното образование и ученето за цял живот (УЦЖ).
През периода 1990–2005 г. в България са изменени, допълнени и/или разработени редица
нови нормативни документи (законови и подзаконови актове), които поставят нормативната
основа и рамка за реализиране на основната стратегическа цел в образованието на Европейс-
кия съюз за 2010 г. – „създаване на най-конкурентоспособната в света динамична основа на
24
знания и икономика с повече и по-добри работни места, с по-висока социална кохезия“ (вж.
в ползвана литература т. 2 – нормативни документи [283–286]).
Ефектът от прилагането на новата правнонормативна рамка от тези години е предмет на
изследване и е отразен в трудовете на редица наши учени като Цв. Желязков [76, 77, 78], Кр.
Рачев [120, 122, ], Й. Калайков [83], П. Банков [7], Д. Давидов [54], Цв. Цветков и Б. Цолов
[134, 135], В. Гергинов [34] и др.

23 От 1980 г. до момента по същата проблематика са издадени около 20 наши публикации.
24 Кохезия – съгласуваност, единство, взаимна зависимост.

47