Page 24 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 24

Свойствата на естествените числа са: тъждество, рангов порядък и адитивност, които се
            изразяват със следните аксиоми:
                 Тъждество:
                       1. Или а = в, или а  в
                       2. Ако а = в, то в = а
                       3. Ако а = в и в = с, то а = с
                 Рангов порядък:
                      4. Ако а  в, то в  а
                      5. Ако а  в и в  с, то а  с
                 Адитивност:
                       6. Ако а = m и в  0, то а + в m
                       7. а + в = в + а
                       8. Ако а = m и в = n, то а + в = m + n
                       9. (а + в) + с = а + (в + с)

                 Тези аксиоми позволяват да се определят четири нива на измерване (тестиране), а оттам и
            четири основни вида скали.
                 Основа на номиналната скала са първите три аксиоми, следователно числата в нея се из-
            ползват само като наименование, като означение на принадлежността към определен клас. На
            всеки елемент от един и същ клас се приписва едно и също число. Тази скала е качествена и не
            позволява количествена преценка.
                 Основата на ранговата скала са първите пет аксиоми. Числата в тези скали изразяват  ко-
            личествените  отношения  между  измерваните  признаци  от  типа  „повече“, „по-малко“ и т.н.
            Елементите на тази скала в най-общия случай не са разположени равномерно.
                 Основа на интервалната скала също са аксиомите от едно до пет. Основното съотношение,
            характерно за нея, е равенството на интервалите или на техните разлики. Нулевата точка при
            тази скала е избрана напълно произволно. За пропорционалната скала са валидни всички акси-
            оми (от 1 до 9), т.е. и трите основни свойства, при това нулата (началото на скалата) е абсолютна.
                 Ако сведем тези основни положения, свързани с измерването и видовете скали, до разг-
            лежданите два примера на тестиране (на двигателните възможности и на теоретичните знания),
            бихме могли да разграничим видовете скали по следния начин.
                 Когато при измерването на 100 m (s) чрез регистриращо устройство (хронометър, елект-
            ронна уредба и т.н.) с предварително известна точност представим резултатите като числа (s),
            то получената скала за измерване е количествена (А – 13 s; Б – 11 s; В – 10,6 s).
                 В случай че на тримата студенти (А, Б и В) въз основа на предварително разработена шес-
            тобална скала за оценка експерти припишат съответни оценки: А – среден (3), Б – добър (4) и
            В – добър (4), бихме получили подреждане В, Б, А, което съвпада с действителната наредба на
            студентите върху континуума на бързината. Подобна ситуация би се получила с трима тести-
            рани студенти в някоя теоретична дисциплина.
                 Ако тримата студенти се наредят по принципа на подреждането: 1-во място – В; 2-ро място
            – Б и 3-то място – А, бихме получили рангова скала.
                 Ако трима студенти се разделят на две категории – слаби (А) и добри (Б и В), бихме полу-
            чили алтернативна качествена скала, отнасяща се към номиналните скали.
                 От гледна точка на теорията на измерванията описаните процедури са процедури  за  из-
            мерване  на  бързината,  тъй  като  резултатите  от  тях  са  представени чрез числа. Между тези
            процедури обаче са налице съществени разлики.



                                                           22
   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28   29