Page 27 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

ГЛАВА II. ТЕСТИРАНЕ

2.1. ПОНЯТИЕН АПАРАТ – ТЕСТ, ТЕСТИРАНЕ

Според Българския тълковен речник понятието „тест“ означава: „1. Система от въпроси,
чрез които се определят, измерват интелигентността, умствените способности на някого или
подготовката му, придобитите знания или умения в дадена област; 2. разш. Изпит, проверка
(англ.)“ [5]. Широкият смисъл на понятието тест се използва като синоним на всякакъв вид
изпити, проверка и оценка, изследване или метод на изследване на различни аспекти от човеш-
ката дейност (психологическа, педагогическа, двигателно-моторна и др.), както и за обознача-
ване на измерване на характеристиките на различни системи (компютри, двигатели и др.) и
инженерни или архитектурни конструкции, проверка на хипотези, контрол на качеството на
дадена продукция и др. Очевидно това определение е твърде многозначно.
Смята се, че употребата на понятието „тест“ в хуманитарните науки е въведено за
първи път от Sir Francis Galton, който създава през 1884 г. в Лондон първата лаборатория
за измерване на някои физически качества на човека и използва за първи път корелацион-
ния анализ за установяване на степента на зависимост между отделни двигателни качества.
Впоследствие опитите за конкретизиране и дефиниране на понятието „тест“ в рамките на
конкретна област на приложението им не водят до неговото изясняване или до консолиди-
ране на мненията.
До подобна констатация за многозначното и твърде противоречиво тълкуване на поняти-
ето „тест“ стигат специалистите и от други области като:
- математическа статистика и теория на тестовете – D. Thissen, H. Wainer [269]; L.
Crocker, J. Algina [171]; К. Klauer [216, 217] и др.;
- педагогика, социология и психология – Г. Бижков [15, 17]; В. Аванесов [145]; S.
Lаmnek [220, 221]; G. Sax [359]; C. Garrison, R. Magoon [191]; R. Brick- enkamp [164].
За да подкрепи своята констатация по отношение на дефинициите на понятието
„тест“ в педагогическата литература, Г. Бижков [15, 17] цитира в трудовете си опреде-
ленията на редица автори като R. Ebel, K.-H. Ingekamp, А. Reber и др.
В българската специализирана литература е прието тестовете, с чиято помощ се проверя-
ват и се оценяват учебните постижения, да се наричат педагогически или дидактически.
В английската литература те са познати като тестове за постижения (Academic Achievement
Test), в немската литература – като училищни или педагогически (Schulleistungstests, Schulltst,
Pädagogischer Test), във френската литература – като метод на тестиране (Methode de Tests),
а в руската литература – като „объективные тесты“, „тесты достижения“ и др.
Както за тестовете по принцип, така и за дидактическите тестове в частност няма едно
общовалидно и общоприето определение. Като цяло в литературата е налице голямо разнооб-
разие от определения на дидактическите тестове, които съществено се различават в съдържа-
телно и в стилово отношение.
Според K.-H. Ingekamp, 1963, тестовете са „методи на педагогическата диагностика, с чи-
ято помощ се измерват по възможност сравнимо, обективно, надеждно и валидно предпостав-
ките и/или резултатите от ученето, които се оценяват, интерпретират и използват от учителя
или възпитателя в педагогическия процес“. Според E. Thorndike и Е. Haggen, 1969, дидакти-
ческият тест е „тест, проектиран да изяви какво се е научил да прави индивидът в резултат на
планиран и вече придобит опит или тренировка“. Според V. Noll, D. Scannell дидактическият
тест е „процедура или измерителен инструмент, обикновено хартиен или моливен (paper and
pencil test), който се използва за измерване на ученическия прогрес в достигането на целите

25