Page 29 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

моментното или потенциалното състояние на изследвания признак“ [19]. Според Я. Брогли,
1992, тестът е „всяка естествена ситуация или изкуствено конструирана задача, на която спор-
тистът трябва да реагира по определени правила“ [25, с. 91]. М. Бъчваров, 2002, определя теста
като „изпитание, контрол, изследване на спортни, психически, физически или вътрешнофун-
кционални способности на организма на спортиста за нуждите на подбора, на спортното раз-
витие, оптимизирането и управлението на тренираността. Те могат да бъдат двигателни (за
оценка на двигателните качества и дейности), мисловни (решаване на смислови задачи), сен-
зорни (установяване на реакциите на светлина, звук и др.“ [27, 28, 29].
В. Бачев и М. Галов, 2004, и В. Бачев, 2011 и 2019, разглеждат понятието „тест“ като
„специализирано и стандартизирано двигателно упражнение или друго изискване, от изпълне-
нието на което, чрез получените резултати, съдим за състоянието на двигателните качества и
способности на човека в момента или в перспектива“, а процесът на изследване на латентните
качества и тяхното определяне – „тестуване“ [10, 12, 337].
Цитираните по-горе определения също не разкриват еднозначно съдържанието на поня-
тията тест и тестиране (тестуване). Като цяло те по-скоро потвърждават направената през 1992
г. от Я. Брогли констатация, че „са толкова всеобхватни и комплицирани, колкото са неосо-
бено ясни“ [25]. При уточняването на същността на това понятие, в контекста на теорията и
управлението на тренировъчния процес и по-специално на изграждането на неговата подсис-
тема контрол върху факторите на спортното постижение, Я. Брогли, 2012 г., намира „като по-
целенасочено и по-действено“ следното определение: под понятието тест да се разбира –
„всяка естествена ситуация или изкуствено конструирана задача, на която спортистът трябва
да реагира по определен начин“. Както самият автор отбелязва по-нататък в своята моногра-
фия, „тестът е това средство, чрез което поставеният в определена ситуация спортист изявява
състоянието на своите функции“ и това е валидно „както за неговото външно поведение, така
и за вътрешните му реакции, свързани с решаването на определени стимули и задачи“. С други
думи, тестът се отнася до измерване на признаците, носещи информация за функциите на
спортистите. Очевидно е, че в случая авторът внася това съществено уточнение на понятието
тест и измерваните чрез него признаци, за да може да го разграничи от другите признаци, ко-
ито носят информация предимно за субстанцията и структурата на спортистите и също
представляват фактори на спортното постижение. В този смисъл тестът не се отнася до измер-
ване на признаците, носещи информация за субстанцията и структурата на спортистите, които
могат да се измерват като явни признаци. За разлика от тях измерените чрез тест (тестуване)
признаци представляват латентни променливи величини [338].
От своя страна измерваните при един тестов контрол величини могат да бъдат класи-
фицирани по различен начин. Съобразно използваните при измерването им вид скали те мо-
гат да бъдат разгледани като качествени или количествени. Дотолкова, доколкото при при-
лагането на един тест може да се получи информация за няколко признака, а това на практика
изисква изясняването на понятия като валидност, надеждност и други техни качества, свър-
зани с измерителните характеристики на тестовия контрол върху постижения, за по-голяма
яснота в изложението, всички тези понятия и проблемите, свързани с тях при приложението
им сферата на физическото възпитание и спорта, са разгледани в два плана (теоретичен и
приложно-практически) и са описани по-долу в две относително самостоятелни части на нас-
тоящата монография.
Въпреки терминологичното разнообразие в различните определения, разгледани по-горе,
може да се обобщи, че развитието на теорията и методиката на тестовете налага приоритетното

27