Page 33 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 33
че дейността му е насочена предимно към теорията и методика на тестовете за интелигент-
ност, неговите трудове имат пряко отношение и към теорията и методиката на дидактическите
тестове. Първоначално за доказване на надеждността на тестовете той използва методите от
традиционния корелационен анализ, но впоследствие, за да преодолее някои техни ограниче-
ния, той разработва „сплитхалф“ метода, използван и понастоящем [259].
По времето на Първата световна война в САЩ се провежда първото масово изследване на
интелигентността с т.нар. алфа и бета тест на R. Yerkes.
20-те години на века се характеризират с масовото навлизане на стандартизираните тес-
тове, които са разработени въз основа на класическия (нормативен) модел.
Първите трудове, свързани с критериално-ориентирани тестове, се появяват през 1920–
1922 г. В този период Ch. Ashbern и включилият се към неговите идеи през 1926 г. проф. H.
Morison оформят планова мрежа от цели на обучението и с помощта на тестове решават да
оценят степента, в която те са постигнати.
Независимо от постигнатите първоначални успехи възникват и някои проблеми във връзка
с критериалното оценяване. Първият проблем е свързан с факта, че учебните цели се постигат
в хода на обучението (т.е. те варират във времето) за разлика от нормативното (класическо)
оценяване, при което тестирането се извършва в един фиксиран период, а степента на ус-
вояването – варира (т.е. вариацията се наблюдава при изследваната променлива – „учебни
постижения“). Вторият проблем възниква във връзка със субективизма при определяне на
т.нар. праг или критична точка на стандарта за успешност, термин, който се използва в теорията
на критериалното оценяване (вж. гл. IV, 4.5).
През 1920 г. W. McCall прави опит да организира използването на обективните тестове
в училищата на САЩ. Същата година W. Miller и L. Terman публикуват своите тестове за ин-
телигентност.
През 1923 г. Т. Kelley, G. Ruch и L. Turman създават първите комплексни стандартизирани
тестове (survey-test) за начална училищна степен (Stanford Achievement Test), съставени от въп-
роси, свързани с учебния материал по математика, роден език и др., а E. Strong създава първия
тест за измерване на професионалните интереси.
Стандартизирането на т.нар. селектиращи тестове – SAT, става през 1936 г. През 1942 г.
заради военновременните условия се премахват тестовете, използвани от различните колежи,
и се подготвя въвеждането на един-единствен стандартизиран нормативно вариант за прием
във всички колежи. Това става факт за SAT теста и милиони кандидати през 1944 г.
През този период се поставя началото на стандартизираните тестове за измерване на ин-
дивидуалните различия между хората. И тъй като практиката настоятелно изисквала разработ-
ването на конкретен критерий с универсален психологически характер, независимо от вът-
решната противоречивост на новата скала, и до днес се изпълнява от коефициента на умствено
развитие или на интелигентността – IQ.
Груповите тестове, разработени като инструмент за масово тестиране, разкриват възмож-
ност не само да се изследват големи групи хора, но наред с това създават предпоставки за
значително подобряване на тяхното администриране (опростяват провеждането на процеду-
рата, повишават ефективността на процедурите и повишават обективността и надеждността на
оценяването на получените резултати).
За този период е характерна и тенденцията на все по-голяма специализация на психо-
логическото тестиране, като се доразвиват различен род тестове за оценка на личността: а)
въпросници за самоотчет; б) ситуативни тестове; в) проективни тестове и др., както и тес-
товете на H. Rorschach за изследване на психичните свойства и качествата на личността;
31
