Page 34 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 34
18
Тематичният аперцептивен тест (ТАТ) ; тестовете за изследване реакциите на фрустрация
и др.; тестовете за измерване и оценка на отделните характеристики на вниманието (устой-
чивост, интензивност, съсредоточеност, гъвкавост, разпределение, обем и др.); тестовете
за оценка на мисловните процеси (операции, протичане, качества, видове мислене); тесто-
вете за изследване на паметта, видовете памет (непосредствена, опосредствана, асоциа-
тивна и др.); тестовете за оценка на емоционалния статус на личността и проявите на емо-
циите (външни, вътрешни и др.) [305].
През първата половина на XX век прилагането на тестовете разширява чувствително
своя географски обхват. Тестови батерии започват да се прилагат в редица западноевропейски
страни (Германия, Швейцария, Белгия и др.). От този период датира и приложението им в Япо-
ния, където по-късно, през 1967 г., е създаден и Национален научен център за тестове
(Educational Test Research Institute – ERTI) [17]. Очертават се две тенденции и в психологичес-
кото тестиране – разширяване на обхвата им (появява се социалнопсихологическото тестиране
19
или социометрията ) и се задълбочава специализацията им.
През 1938 г. L. Thurstone, въз основа на проведените от него тестирания, формулира и
своето виждане за интелигентността, което е равно отдалечено от еднофакторната теория на
Ch. Spearman и теорията на Е. Thorndike. Той диференцира няколко основни умствени спо-
собности – компоненти на интелигентността, а именно: да се пресмята бързо и точно; вер-
бални, измервани с буквени тестове; свобода на връзки между думите, измервана за определено
време; да се визуализират обекти при тяхната ротация или когато са част от фигури; да се за-
помнят обекти; разсъждения и за бързото откриване на детайли.
Широката и почти еуфорична употреба на тестовете в психологията и в педагогиката в
началото на XX век 20 поставя на дневен ред редица дискусионни въпроси за положителните и
отрицателните последствия от тяхната масова употреба в редица европейски страни, САЩ и в
бившия СССР.
Широк отрицателен отзвук в САЩ предизвикват случаите на злоупотреба с получената
чрез тестове лична информация за семействата на студентите и учениците, които нарушават
личната свобода. Твърде поляризирани са и обществените дискусии, свързани със защита на
правата на личността, когато въз основа на тестовете за умствено развитие се решават въпроси,
отнасящи се до приема на учениците в началната училищна степен или ориентацията им към
специализирана подготовка, класирането в университетите и особено заемането на определени
административни длъжности. Силно критично отношение се разгръща и спрямо ограниче-
ните възможности на тестовете за селекция и работа с надарените деца, срещу някои дискри-
минационни практики с малцинствата при използването на тестовете и др. Изходът от тези
дебати в голяма степен предопределя съществените различия в по-нататъшното историческо
18 ТАТ като проективен метод се използва за обясняване на онези особености на личността, които се проя-
вяват в социалната среда и в социалните отношения (особености на позицията на личността към действи-
телността: особености на интерперсоналните връзки на личността; тенденциите в поведението на лич-
ността; начините ѝ на действие и/или начини на организация на едно действие; особености на практичес-
кото мислене, начини за решаване на жизнените задачи и нейната динамична страна – ритъм на нейната
дейност, емоционална стабилност или лабилност и реактивност.
19 Социометрията, т.е. науката за изучаване на междуличностните и междугруповите отношения (спонтан-
ните индивидуални отношения между членовете на дадена група или членовете на няколко групи), която
граничи със социалната психология и социологията. Социометричните методи започват да се разработ-
ват от румънския учен J. Moreno, работил във Виенския университет през 1932 г. [305].
20 По данни на В. Аванесов през 1928 г. е имало около 1300 теста и само за 1 година са получени над 30 млн.
резултата [15].
32
