Page 31 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

През 1540 г. орденът издава набор от правила за провеждане на писмени изпити и ги въ-
вежда в практиката на всички свои училища. Йезуитите първи въвеждат и цифровото оценяване
на изпитите, с което на практика осъществяват диференциращата функция на оценяването.
Когато тестовете се разглеждат в качеството им на научноизследователски метод, възник-
ването им се отнася към края на XIX и началото на XX век и се свързва с разработването на
класическата теория на тестовете и математико-статистическия ѝ апарат.

2.2.1. Класическа теория на тестовете от края на XIX и средата на XX век.
Диференциация и специализация

В края на XIX в. в редица европейски страни и в САЩ с особена острота се разгръщат сери-
озни обществени дискусии относно качеството на полученото образование. За да се решат спор-
ните становища относно качеството на образованието в дадена образователна институция или на
националните образователни системи, се лансира идеята за преминаване към външен арбитраж и
външно оценяване на полаганите изпити при приключване на дадена образователна степен.
Първите изпити за удостоверяване на качеството на завършено висше образование чрез
външно оценяване се въвеждат от парламента на Англия през 1836 г., когато на Лондонския
университет (Кеймбридж) се гласува правото да бъде арбитър за качеството на полученото об-
разование в училищата на територията на Британската империя.
През 1845 в град Бостън, щата Масачузетс, за решаването на подобен спор се провежда и
първото изследване на учебните постижения на учениците чрез писмен изпит, включващ 154 въп-
роса от всички преподавани в обществените училища области – история, география, математика,
правопис и др. Представителната извадка обхваща 530 ученици със средна възраст 13 г. и 6 м.
Бостънското тестиране, проведено от Horace Mann (1796–1859), виден деец на образова-
нието и сравнителната педагогика, поставя началото на научния подход към измерването, кон-
трола и оценката на учебните постижения и респ. ефективността и качеството на обучение в
образователната система на САЩ. Впоследствие през 1865 г. в Ню Йорк се приема и първата
щатска програма за тестиране на учениците.
В края на XIX век в редица европейски страни и в САЩ започва диференциацията и по-
тясната специализация на различните видове тестове. Създават се и първите специализирани
дидактически тестове за измерване на учебните постижения на учащите се от различни об-
разователни степени. Такива са първите педагогически тестове за попълване или „Тест с про-
пуснати букви“ (Lückentest) на H. Ebbinghaus, създаден през 1897 г. в Германия; „Книга за оце-
няване“ на основните знания и умения по математика, правопис, краснопис, обща история и
практически умения, както и скалите за оценка на основните умения, създадени във Великоб-
ритания през 1864 г. от G. Fisher; тестовете за индивидуалните различия на Sir F. Galton и
неговата теория за индивидуалните различия от 1869 г., намерила своето продължение и раз-
витие в книгата му „Изследване на човешките възможности и тяхното развитие“ (Inquiry in to
Human Faculty and its Development), издадена през 1883 г.
През 1898 г. Е. Thorndike публикува първите си изследвания върху интелекта на живот-
ни, а шест години по-късно издава и своята „Теория на умствените и социални измервания“.
Тази публикация му донася и авторитета да бъде наречен бащата на „образователната психо-
логия и на психологическите и педагогическите измервания“. В нея той прокарва основната
идея, че всеки интелигентен индивид е способен да открива и прави множество връзки от раз-
личен тип (Connectionism), тези способности той определя като: вербални, нумерологични и
др. По този начин, според G. Sax, той трасира пътя на формулираната по-късно „многофак-
торна теория на интелигентността“ [259].

29