Page 28 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

на курикулума (учебната програма), т.е. знанията или уменията, получени обикновено чрез
обучението в училище (classroom instructions). За N. Gronlund дидактическите тестове са „сис-
темна процедура за определяне на количеството, което е научил ученикът (какво и колко)“, а
R. Ebel, 1972, определя дидактическия тест (achievement test) като „проектиран за измерване на
ученическото разбиране на някаква част от знанието или нивото, на което той е усвоил (него-
вия професионализъм) дадени умения“.
Използването на тестовете в качеството им на научноизследователски инструментариум
за измерване, контрол и оценка на индивидуалното развитие и на постигнатите учебни пости-
жения предполага наличието на стандарти и на критерии, на които те трябва да отговарят (на-
деждност, валидност, точност, стандартност и др.). Това схващане за понятията тест и тести-
ране се оформя с развитието на теорията и методиката на тестовете в края на XIX и в началото
на XX век.
Ясното разграничаване на педагогическите от психологическите тестове българската спе-
циализирана литература дължи на известния наш учен Г. Пирьов, чиято многогодишна дейност
в областта на когнитивната психология е пряко свързана с провеждането на значителна експе-
риментална дейност и авторска адаптация на редица световно утвърдени тестове. Според него
педагогическите тестове са тези, „чрез които се измерват резултатите от обучението по отно-
шение на придобитите знания и умения“ [117].
Нарастващият интерес на научната ни общност към тестовете (тестирането) и оценката
(оценяването) на учебните постижения и възможностите за прилагане на дидактическите тес-
тове намери своето материализирано изражение в публикуваните изследвания, учебници и мо-
нографии от края на миналия век, когато излизат трудовете на Е. Герганов (1976), Д. Василев
(1987), М. Андреев (1996), Г. Бижков (1987), Е. Стоименова (2001), Г. Бижков (2003), С. Грозев
(2005), Ф. Стоянова (2008) и др.
С научните си разработки в областта на педагогическата диагностика Г. Бижков налага
определението дидактически тестове, като изяснява съдържателните различия, които се влагат
при употребата му в тесен или в широк смисъл.
Според него тесният смисъл на понятието „дидактически тестове“ се използва тогава, ко-
гато се има предвид научноизследователският метод за измерване на учебните постижения и
индивидуалното развитие на личността [15, 17].
Към тези определения на понятието „тест“ може да се прибавят и редица други формули-
ровки на специалисти в областта на психодиагностиката и когнитивната психология, на соци-
алната диагностика и още много други. Определено смятаме, че и приведените дотук примери
достатъчно ясно очертават многозначността при използването на понятието тест в неговия
широки смисъл понастоящем.
В специализираната спортнопедагогическа литература също е налице голямо разнообра-
зие от определения на понятията тест и тестиране независимо от факта, че в преобладаващата
част от случаите поради естеството на самата дейност при употребата на понятието се визира
и се акцентира предимно върху измерването, контрола и оценката на нивото на двигателните
качества или на придобитите двигателни умения и навици.
Според Х. Бубе, 1972, понятието тест е „с латински, френски и английски произход и оз-
начава проба, определяне на ценността, качествено или количествено изследване“ [26]. Спо-
ред В. М. Зациорски, 1982, двигателните тестове могат да се разделят в три групи: контролни
упражнения, стандартни функционални проби и максимални функционални проби [149]. Кл.
Бойчев, 1979, определя понятието „тест“ като „краткотрайно стандартизирано изискване (фи-
зическо, медикаментозно или умствено), чрез което се получава информация и се определя

26