Page 23 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Изречението е: Този изпит продължи дълго.
Ученикът избира отговор (а). Отговорът не е верен, тъй като правописната грешка не е в
глагола, а в съществителното – отговор (в). Учителят прави извод, че ученикът не е усвоил
правописа на представката „из“. В действителност, отбелязва авторът, желанието на учителя за
проверка на определени знания се разминава с поставената задача, тъй като е напълно въз-
можно посоченият грешен отговор да се дължи на факта, че ученикът не разпознава частите на
речта. Наистина много вероятно е той да знае, че грешката е в думата изпит, но да не знае, че
тя е съществително име [32].
Ако при изпитването на студентите по „Статистически методи в спорта“ в тестовете бяхме
поставили и въпроса: Какво представлява средноаритметичната величина ?, а отговорите са:
а. показател за средно равнище;
б. показател за разсейване и т.н., то ние съзнателно или несъзнателно бихме реализирали
подобно разминаване между желаното и действително оценяваното теоретично знание
на студентите.

Аналогична ситуация би се получила в областта на двигателните тестове, ако мерим пос-
тижението в тласкане на гюле и мислим, че по този начин измерваме бързина на 100 m бягане.
Естествено този пример е твърде драстичен за специалисти в областта на физическата култура
и спорта, но той илюстрира доста нагледно проблема за валидността на тестовете.
Валидността на един тест се отнася до смисъла на тестовите балове, а това зависи не само
от съдържанието на теста, но и от други фактори, като условията за провеждането му и
начините на оценяване на въпросите и задачите, които го изграждат в структурно отношение.
В този смисъл валидността представлява натрупване на доказателства за смисъла, уместно-
стта и ползата от изводите, които се правят от тестовите балове.
Валидността на тестовете е пряко свързана с друга тяхна основна характеристика – надеж-
дността. Тя от своя страна също е свързана с валидността на теста. Високата надеждност на един
тест е едно от условията за високата му валидност. В този смисъл високата надеждност е необ-
ходимо, но недостатъчно условие за валидността. При тестове, при които въпросите и задачите
са обединени логически в няколко раздела или в няколко различни области на познанието и/или
са оценявани чрез различни тегла, се въвежда и понятието конструктивна надеждност на теста.
Математико-статистическите методи, използвани за установяване на надеждността при
нормативните и критериалните дидактически тестове, се различават съществено по своята ло-
гика. Методите за установяване на надеждността при нормативните (стандартизираните) тес-
тове се основават на класическата теория на тестовете, докато при критериалните тестове се
използват други подходи.
По принцип надеждността на един тест има отношение към разсейването на числовите
резултати, получени при многократни измервания, извършени в условията на независимост
между тях. Следователно надеждността се отнася към грешката на измерването и към възмож-
ността за възпроизводимост на резултатите.
Грешката на измерването (тестирането) от своя страна е пряко свързана с проблема за
видовете скали, които най-общо се разделят на две групи – количествени (метрични) и качес-
твени (неметрични).
Количествените скали позволяват точно количествено измерване с помощта на съответни
обективни регистриращи устройства, докато при качествените скали това е невъзможно.
Процесът на измерване може да се структурира в няколко нива съобразно това кои от
свойствата на числата стават присъщи на измерваните фактори.

21