Page 20 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

се на базата на статистически изследвания върху репрезентативни за дадена генерална
съвкупност извадки.
Обстоятелството, че основните предположения, върху които е изграден класическият мо-
дел, са широко приложими, обяснява в голяма степен и факта, че той се използва в редица
науки и области на човешката дейност (педагогика, когнитивна психология, социология и др.).
По тази причина същността и предположенията, върху които се изгражда нормативно оценя-
13
ване, сме разгледали в двете части на монографията .
За разлика от класическата теория на тестовете, теорията на критериално-ориентира-
ните тестове е насочена към оценка на измерителните качества на тестовете съобразно ни-
вото на съответствие между наблюдаваните променливи величини и предварително формули-
рана система от цели и критерии.
При това оценяване в основата на анализа е преди всичко мнението на експертите, които
оценяват всяка задача или въпрос от съдържателна гледна точка .
14
Критериалното оценяване възниква и се развива в исторически план във връзка с развити-
ето на педагогиката и необходимостта от оценяване на степента, в която са усвоени различ-
ните дидактически единици на преподавания учебен материал (вж. гл. II). Основните методо-
лигически и математико-статистически постулати на критериално-ориентираните тестове са
разгледани в гл. IV, a практическото му приложение съобразно целите, за които то служи,
съответно в гл. VII и VIII.
От гледна точка на целите, за които се използва, оценяването може да бъде: формиращо,
сумативно и текущо, за външен или вътрешен контрол.
Формиращото и текущото оценяване принципно се базират на обратната връзка, т.е. съоб-
щаването на крайните резултати представлява отправна точка за тестираните лица за преценка
на постигнатия ефект от дадена дейност и служат за тяхната по-нататъшна корекция или
мотивация да продължат в определена посока развитието си. Формиращото и текущото оценя-
ване служат за регулиране на измерваните дейности.
При нормиращото (наречено още сумативно оценяване) на преден план се поставя не
развитието на тестираните лица, а оценката на ефективността на дадена дейност (методика,
средства в учебния или тренировъчния процес).

1.4. СПЕЦИФИКА НА ИЗМЕРВАНЕТО И ОЦЕНЯВАНЕТО
ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА
Резултатите от измерването и оценяването биха довели до вземането на правилни управ-
ленски решения единствено тогава, когато самите резултати се базират на надеждни, валидни
и стандартизирани процедури. Това на практика означава, че е необходимо да има яснота по
няколко основни въпроса:
- какво проверяваме;
- как проверяваме;
- в каква форма представяме резултатите от проверката.

13 В първата ѝ част този въпрос е разгледан подробно във връзка с класическата теория на дидактическите
тестове и използвания математико-статистически апарат за определяне на измерителните качества на
тестовете (надеждност, валидност и др.), а във втората част  във връзка с проведените от нас тестирания
в различни области и спортове.
14 И тъй като методиката за оценка на измерителните качества на тези тестове и респ. математико-статисти-
ческият апарат, който се използва при това оценяване, се различават от тези, използвани в нормативното
оценяване, то на него са посветени в монографията две отделни глави.

18