Page 20 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 20

се на базата на статистически изследвания върху  репрезентативни за дадена генерална
            съвкупност извадки.
                 Обстоятелството, че основните предположения, върху които е изграден класическият мо-
            дел, са широко приложими, обяснява в голяма степен и факта, че той  се  използва  в  редица
            науки и области на човешката дейност (педагогика, когнитивна психология, социология и др.).
            По тази причина същността и предположенията, върху които се изгражда нормативно оценя-
                                                                 13
            ване, сме разгледали в двете части на монографията .
                 За разлика от класическата теория  на тестовете,  теорията на  критериално-ориентира-
            ните тестове е насочена към оценка на измерителните качества на тестовете съобразно ни-
            вото на съответствие между наблюдаваните променливи величини и предварително формули-
            рана система от цели и критерии.
                 При това оценяване в основата на анализа е преди всичко мнението на експертите, които
            оценяват всяка задача или въпрос от съдържателна гледна точка .
                                                                              14
                 Критериалното оценяване възниква и се развива в исторически план във връзка с развити-
            ето на педагогиката и необходимостта  от оценяване на степента, в която са усвоени различ-
            ните дидактически единици на преподавания учебен материал (вж. гл. II). Основните методо-
            лигически и математико-статистически постулати на критериално-ориентираните тестове са
            разгледани в гл. IV, a практическото му приложение съобразно целите, за които то служи,
            съответно в гл. VII и VIII.
                 От гледна точка на целите, за които се използва, оценяването може да бъде: формиращо,
            сумативно и текущо, за външен или вътрешен контрол.
                 Формиращото и текущото оценяване принципно се базират на обратната връзка, т.е. съоб-
            щаването на крайните резултати представлява отправна точка за тестираните лица за преценка
            на  постигнатия  ефект  от  дадена  дейност  и  служат за тяхната по-нататъшна корекция или
            мотивация да продължат в определена посока развитието си. Формиращото и текущото оценя-
            ване служат за регулиране на измерваните дейности.
                 При  нормиращото  (наречено  още  сумативно  оценяване)  на  преден  план  се поставя не
            развитието на тестираните лица, а оценката на ефективността на дадена дейност (методика,
            средства в учебния или тренировъчния процес).


                         1.4. СПЕЦИФИКА НА ИЗМЕРВАНЕТО И ОЦЕНЯВАНЕТО
                              ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА
                 Резултатите от измерването и оценяването биха довели до вземането на правилни управ-
            ленски решения единствено тогава, когато самите резултати се базират на надеждни, валидни
            и стандартизирани процедури. Това на практика означава, че е необходимо да има яснота по
            няколко основни въпроса:
                       - какво проверяваме;
                       - как проверяваме;
                       - в каква форма представяме резултатите от проверката.


            13  В първата ѝ част този въпрос е разгледан подробно във връзка с класическата теория на дидактическите
              тестове  и   използвания математико-статистически апарат за  определяне на  измерителните качества на
              тестовете (надеждност, валидност и др.), а във втората част  във връзка с проведените от нас тестирания
              в различни области и спортове.
            14  И тъй като методиката за оценка на измерителните качества на тези тестове и респ. математико-статисти-
              ческият апарат, който се използва при това оценяване, се различават от тези, използвани в нормативното
              оценяване, то на него са посветени в монографията две отделни глави.


                                                           18
   15   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25