Page 17 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 17

или функция. Като примери за номинално скалирани величини, разглеждани в различните раз-
            дели на монографията, могат да бъдат посочени: видовете скали, използвани в психометричните
            изследвания, разгледани в гл. VI 6.2., оценки от изпитен тест (отличен, мн. добър, добър, среден
            и слаб) или тези като: вид спорт (аеробика, атлетика, бокс, гимнастика, голф, бел.: изредени по
            азбучен ред), спортните дисциплини в модерните танци (валс, фокстрот, куикстеп и виенски
            валс), вид факултет (Спортен, Педагогически и др.), форма на обучение (редовна, задочна, дис-
            танционна и т.н.), съдийски категории (международна, А, Б и С), разгледани в гл. VII и VIII.
                 Когато един признак е скалиран номинално, но има само две противоположни състояния,
            е прието той да се определя като алтернативен (дихотомен). В контекста на тази монография
            такъв е признакът (издържал – не издържал) в даден тест, описан в IV.4.6. и в гл.VIII.8.4.
                 Рангово скалирани са признаците, при които могат да се открият разлики между обектите
            по отношение на измерената величина, но тъй като големината на тези разлики остава неизвес-
            тна, не може да се твърди, че между числовия им еквивалент и интензитета на признака в обек-
            тите има точно установено съответствие. Типичен пример за подобно скалирани признаци са
            различните  видове  класации  –  индивидуални  или  групови  (отборни),  в  някои  видове  спорт
            (голф, спортни танци, футбол и др.).
                 Дотолкова, доколкото за голяма част от спортовете в качеството на „измерител“ или екви-
            валент на постиженията в спорта е възможно да се ползва единствено класирането на състезате-
            лите или на отборите (борба, баскетбол, волейбол, водна топка, десетобой, петобой и др.), и
            тематиката, свързана с коректното им използване за оптимизация на спортната подготовка и
            прогнозиране на спортните резултати, е обстойно разгледана в трудовете на Я. Брогли, в насто-
            ящата монография главният акцент и фокусът на изложението са поставени върху коректното
            приложение на математико-статистическия апарат и интерпретацията на получените резултати
            от рангово скалирани признаци, използвани за измерването и оценяването на постигнатия бал
            (в дидактически тестове с една или повече такива скали) и/или за установяването на зависимости
            между получените балове (оценки) в даден тест и някакъв друг интересуващ ни признак в друг
            тип скала (качествено-алтернативна, например взел–не взел теста, и/или някоя метрична скала
            като пропорционалната – измерен резултат с точни единици – спортно постижение в см, сек., и
            др.). Логическите разлики между използваните скали са пояснени с конкретни примери в гл.
            I.1.4, а спецификата на разглежданите теории, методи, математико-статистически апарат и пол-
            звания софтуер, съотвeтно – в част I и II).
                 Методите, с помощта на които се осъществяват измерванията, могат да бъдат групирани
            съобразно различни класификатори (директни – индиректни, апаратурни – без апаратура и др.).
            Според В. Бачев, 2011, методите за научни изследвания в областта на физическото възпитание,
            спорта и кинезитерапията могат да се класифицират от гледна точка на същността на разглеж-
            даната в тях проблематика на:
                       - теоретични (абстрактни) и емпирични (практико-логични); и
                       - универсални и специални (специфични).
                 От друга гледна точка те могат да бъдат класифицирани и като методи на:
                      -предварителното проучване;
                      -действието;
                      -анализа и на обобщението [12].

                 Подобно на всички други научни методи и тестирането предполага разработването на на-
            учноизследователски план, който в общи линии преминава през няколко етапа:
                   1. Уточняване на изследователската област и обекта на изследването. При дидактичес-
                      ките тестове може да бъдат учебните резултати в една или няколко области и др., а


                                                           15
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22