Page 19 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

В специализираната педагогическа литература има твърде различни и понякога проти-
воречиви определения за термините „оценка“ и „оценяване“, а понякога двата термина или се
смесват, или между тях се поставя знак на равенство.
Този терминологичен хаос по отношение на съдържателния и функционалния компонент
на понятията „измерване“, „контрол“ и „оценка“ не е типичен единствено за източноевропей-
ските страни, констатира по убедителен начин Д. Василев, 1987, като заключава, че „колкото
са авторите, толкова са и становищата и определенията“ за всяко от тези понятия, най-вече за
„процеса на оценяване на учебните постижения“ [30].
Подобна констатация срещаме в трудове на редица наши учени педагози, психолози и ма-
тематици, като: М. Андреев [1–4], Г. Бижков [17], Е. Герганов [32], Е. Стоименова [125], С.
Грозев [317], А. Тодоров и Е. Милева [132], Я. Брогли [25, 346] и др.
Решаването на този толкова съществен проблем е допълнително затруднено от обстоятел-
ството, че оценяването може да се осъществява едновременно от три позиции – съдържа-
телна, индивидуална и социална.

1.3.2. Критерии, стандарти и подходи при оценяване.
Видове оценяване

Липсата на точни критерии и стандарти (или на минимално възприети стандарти) води до
невъзможността за обективно оценяване, а характерът на оценяването от своя страна зависи от
избраните критерии и походи.
Според Е. Герганов оценяването на знанията, уменията и компетенциите може да бъде
разделено на три групи съобразно прякото участието на оценител – с един оценител, с обек-
тивни тестове и с обективното понятийно картографиране (conceptual mapping).
При експертното оценяване се използват също три метода – методът на равноизглежда-
щите интервали (видове скали тип Likert – балните и точковите скали), методът на подрежда-
нето (ранжирането) и на сравняването по двойки (вж. гл. VI.6.2.).
Според Е. Герганов, 2011, основните предимства на проверяването с оценител са високата
му валидност и съдържателност, тъй като тестираните лица могат свободно да представят
знанията, уменията и компетенциите си под формата на есе, решаването на казуси и/или за-
дачи, а експертите оценители могат да преценяват техния обем, качеството им, и то въз основа
на същите критерии, които са били заложени в процеса на обучение.
Недостатъците на проверяването с оценител са ниската надеждност и различната стро-
гост/снизходителност за разлика от оценяването с обективни тестове 12 [33].
Семантичната същност на този процес може да бъде изяснена единствено чрез избора на
съответния подход (стратегия) за оценяване, който може да бъде нормативен и критериален.
Нормативното оценяване се нарича още класическо оценяване, тъй като в исторически
план то възниква първо и до Втората световна война почти всички тестове са оценявани с
чрез този модел (вж. гл. II).
По принцип нормативното оценяване се основава на няколко предположения, които са
залегнали в класическата теория на тестовете и описват взаимозависимостите между наб-
людаваните, директно измеримите и скритите (латентните) величини. Осъществява

12 Въз основа на своя опит проф. Е. Герганов, 2011, обобщава, че калибрирането на строгостта между
различни експерти оценители се постига много трудно в националните изпити главно по психологически
причини, и в подкрепа на тезата си привежда интересни примери за калибрирането на оценките по раз-
лични учебни дисциплини (география, история и др.).

17