Page 15 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 15
1.2. СЪЩНОСТ НА ИЗМЕРВАНЕТО
Whatever exists at all exist at some amount. To know it thoroughly involves knowing its quantity
as well as its quality.
E. L. Thorndike, 1918
6
Познавателната дейност в различните ѝ аспекти оформя „пространството“ на различни на-
7
уки .
Познанието е пряко свързано с понятието „наука“, което е също една от формите на общес-
твеното съзнание и включва както дейността, свързана с генерирането на нови знания за света,
така и постигнатите резултати вследствие на самата познавателна дейност.
Познавателната дейност, която лежи в основата на научноизследователския процес, и тази,
която се разгръща в рамките на учебния процес, се различават преди всичко по отношение на
целите и мотивацията, а оттам и от методиката и организацията им. И докато научното поз-
нание цели постигането на неизвестни до момента значителни научни истини, то познанието
в процеса на обучение е насочено към овладяването на субективно „ново“ познание (което е
известно на науката и на човечеството).
Дотолкова, доколкото категорията „познание“ и процесът, свързан с него, представлява
по същество възприемане и обработка на информация от човека, то тази категория се явява
пряко свързана с понятието „информация“.
Според Н. Винер информацията не е нито материя, нито енергия, а преди всичко самият
процес на отражение на вътрешната структура в измененията на външната среда, което гаран-
тира нейната качествена определеност. Според Я. Брогли и Л. Петкова, 1980, тази качествена
определеност е много съществена за статистическите изследвания в областта на физическото
възпитание и спорта [21].
Познанието и информацията са пряко свързани и с образованието.
От гледна точка на кибернетиката и на дидактиката познавателният и образователният
процес, както и всяка друга система, функционират целенасочено благодарение на наличието
на обратната връзка и тяхното оптимизиране не би могло да се осъществява без наличието на
контролираща подсистема.
Доколкото в спортнопедагогическата литература понятието „контрол“ е свързано с мно-
жество противоречиви тълкувания на процесите „измерване“, „проверка“, „оценяване“ и „оп-
тимизиране“, тук трябва да уточним, че от чисто прагматични съображения приемаме употре-
бата на това понятие да бъде в синхрон със семантичната същност на неговата употреба в тео-
рията на спортната тренировка, в теорията на физическото възпитание и спорта и в спортнопе-
дагогическата литература и практика, т.е. то да обединява трите основни функции на управ-
8
лението на всяка система – измерване, оценка и оптимизиране .
Според Я. Брогли, 1992, „измерването е процес, при който на състоянието на изследва-
ните признаци се присвояват числа“. Тези числа отразяват качеството или количеството (или
6 Е. L. Thorndike е психологът, известен като „баща на образователната психология и на психологическите и
педагогически измервания“. През 1898 г. публикува „Теория на умствените и социалните измервания“' (вж.
гл. II).
7 Гносеологията от своя страна е теорията на познанието, дял от философията, който изучава възможностите
и закономерностите на познанието.
8 Тази употреба на понятието „контрол“ бе утвърдена в българската спортнопедагогическа литература бла-
годарение на редица фундаментални научни разработки като „Теорията на контрола върху факторите
на спортните постижения“ [25], „Основи на спортната тренировка“ [79] и в системите за оценка и прог-
нозите на спортните резултати в основни спортове като лека атлетика, плуване и др.
13