Page 11 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Докладът за постигнатите резултати от изпълнението на първия „Работен план за спорта
(2011–2014 г.) и направените в него изводи и препоръки дават основание на Съвета на ЕС на
21 май 2014 г. да очертае следните главни насоки и принципите за по-нататъшна координация
в ЕС по отношение на спорта: европейско сътрудничество и утвърждаване на европейските
ценности, планиране на действията, създаване на нови работни места, здравеопазване и конт-
рол върху лекарствените средства и средствата за възстановяване, образование и равенство
между половете.
На същото заседание Съветът на ЕС отчита данните от Евробарометър, публикувани в
2014 г., и данните на Евростат за две ключови области за спорта – икономика и общество, и
отбелязва необходимостта от преодоляване на съществуващите големи различия между дър-
жавите членки по отношение на доброволчеството в спорта и заседналостта на населението. В
тази връзка се отчита и необходимостта от по-нататъшното утвърждаване на европейските
ценности сред страните кандидат-членки и потенциални кандидат-членки, помощта на спорт-
ната дипломация и компетентните международни спортни организации, включително Светов-
ната антидопинг агенция (WADA) и Световната здравна организация (СЗО) и се утвърждава
и вторият работен план за спорта (2014–2017) [366].
Действащият и понастоящем „Работен план за спорта“ (1 юли 2017 – 31 декември 2020),
утвърден от Съвета на ЕС на 21 май 2017 г., се фокусира около следните главни цели: „да
осигури чрез междусекторно сътрудничество осведомеността на други области на политиката
на ЕС за приноса, който спортът може да допринесе за посрещане на политическите предиз-
викателства пред ЕС; да укрепи допълнително доказателствената база за спорта в по-дългос-
рочен план; да се справят с транснационалните предизвикателства, като използват координи-
ран подход, и се вземе предвид специфичното естество на спорта“ [367].
От този период най-пряко са свързани с разглежданата в e-монография проблематика (тес-
тов контрол на знанията и компетенциите във физическото възпитание и спорта) предвидените
в плана за спорта дейности за практическата реализация на Заключенията на Европейския съ-
вет (СЕ) и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките
на Съвета, 2017, относно политиките за: насърчаване на междусекторното сътрудничество в
полза на спорта и физическата активност в обществото; ролята на треньорите в обществото. В
заключенията се изтъква „необходимостта от добавяне на международни и междусекторни ас-
пекти в образованието за треньори чрез интегриране на добри примери и извличане на полезни
работни методи от работата с младежта, като например неформалното и информалното учене,
работата с хората със специални потребности и предприемачеството“. В Приложение I на съ-
щия документ се посочва общият политически контекст на тези дейности, а в Приложение II
са посочени и основните житейски умения и свързаните с тях междуличностни, комуникаци-
онни, когнитивни и личностни качества, които треньорските кадри трябва да владеят [378, вж.
C 189/33, C 189/34].
Насърчаването на по-нататъшното междусекторно сътрудничество в полза на спорта и
физическата активност в обществото намира своето продължение и надграждане в Заключе-
ния на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в
рамките на Съвета, от 11 юни 2020 г. В т. 3. се посочва необходимостта от активизиране на
междусекторното сътрудничество с цел прилагане на нови идеи и методи и включване на на-
учните изследвания и иновациите в разработването на нови програми за образование и обуче-
ние на треньорите, с които да се увеличават възможностите им за придобиване на нови умения
и компетентности и по този начин да се издигане тяхната ролята в обществото (т. 40). Основ-
ните направления в това отношение са: работата с младежта и спорта и дуалното кариерно

9