Page 9 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

ЧАСТ I. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ
ОСНОВИ НА ТЕСТИРАНЕТО

ГЛАВА I. ИЗМЕРВАНЕ. ОЦЕНЯВАНЕ

1.1. ИЗМЕРВАНЕТО И ОЦЕНЯВАНЕТО
В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННАТА ОБЩЕСТВЕНА ПАРАДИГМА

Парадигмата на нашето съвремие е изграждане на обществен просперитет, основан на
знанието и екологичното развитие на човешкото битие. Акцентирането върху екологията в
битието на знаещия, на можещия да реализира своя творчески потенциал „човек на проспери-
тета“ поставя нови изисквания, нови предизвикателства както пред ценностната система и сис-
темата от педагогически науки, така и пред образователните системи на всяка отделна страна.
Общоизвестен е фактът, че по принцип образователните системи са силно консервативни.
В този смисъл основните предизвикателства на новата обществена парадигма са свързани
преди всичко с адаптивните възможности на съществуващите традиционни образователни
системи да се приспособят към новите обществени потребности и да се реформират. С други
думи, не човекът трябва да се приспособява към догмите на образованието, а то следва да
променя своите приоритети, функции, структура и технологии и да ги ориентира към своя
първосъздател – човека.
При съвременните условия на живот това предполага съзнателно, активно и балансирано
задоволяване на всички човешки потребности – от постоянния досег с природата, от задово-
ляването на естетическите потребности чрез творчеството на музиканта или на художника, от
детската игра и усмивка, от удовлетворението от победата в спорта или в професионалната
реализация и от хармоничните и етични междуличностни взаимоотношения. Накратко казано,
то включва всичко, което определя самочувствието за един пълноценен и щастлив живот.
Естественият противовес на стресовите ситуации, които отдалечават човека от тази хар-
мония, обществото на информационните технологии и космическите завоевания се търси по
посока на естествените движения, на играта, на активните занимания със спорт, чрез изграж-
дането на една нова култура на поведение, в която физическата култура и спортът като общес-
твени феномени поемат нови функции и приоритети.
В нашето съвремие един от най-актуалните проблеми, който е натоварен с много висока
степен на личностна и обществена значимост, е свързан с все по-отчетливо налагащата се
на преден план роля на интелектуалния фактор във всички сфери на физическото възпитание
и спорта.
Интелектуализацията на всички нива рефлектира пряко върху необходимостта от пови-
шаване качеството и обхвата на научния контрол върху постигнатите резултати във всички
структурни и функционални системи, свързани с образованието и спорта.
В тази връзка се налага едно цялостно преосмисляне на значението, ролята и обхвата на
процесите, свързани с получаването на надеждна и валидна информация (измерване и оценя-
ване), с оглед преодоляването на емпиризма и некоректните практики.
По тази напълно логична причина разглежданата в настоящата монография проблематика,
която е насочена пряко към теорията и практиката на тестовото измерване и оценяване в сфе-
рата на физическото възпитание и спорта, е много актуална, с голямо социално значение в
национален и международен план.
По своята същност проблемът има интердисциплинарен характер. Той в много голяма
степен отразява както протичащите процеси на интеграция между различните науки, свър-
зани с физическото възпитание и спорта, така и с процесите на тясната им специализация.

7