Page 10 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Начините, формите и средствата, които се използват при измерването, рефлектират пряко
върху оценяването, а оттам и върху решенията, свързани с човешките изяви в различните сфе-
ри на физическото възпитание и спорта.
Ето защо преосмислянето на ролята и значението на научното измерване и оценяване в
наши дни засяга много широк кръг от хуманитарни науки, свързани със системата на физичес-
кото възпитание и спорта, като: системата на педагогическите науки (история и философия на
образованието, образователни технологии, изследователска, сравнителна и професионална пе-
дагогика, теория на обучението, доцимология, таксономия и др.), педагогическата психология,
психологическите науки, аксиологията, теорията и методиката на физическото възпитание, те-
орията на спортната тренировка, използваните математико-статистически методи, информа-
тиката, иновациите, информационните и комуникативните технологии и др. То в голяма сте-
пен се определя от националните традиции и динамиката в свързаната с тях международна и
национална нормативна рамка, регулациите в структурата на образователните институции и
на спортните организации, техните възможности за бързо и ефективно адаптиране към пре-
дизвикателствата на нашето съвремие и потребностите на обществото.
Протичащите процеси на координиране и синхронизиране на националните политики в
областта на физическото възпитание и спорта способстват в значителна степен за утвържда-
ването на една единна нормативна рамка в страните от Европейския съюз.
Основите нормативни документи, които трасират пътя за тази международна интеграция
в областта на спорта на равнището на международни организации, се съдържат в приетите от
Съвета на Европа „Европейски манифест за младите хора и спорта“, „Европейска харта на
спорта за всички“ от 1975 г., „Кодекс на спортна етика“ от 1992 г. и „Европейска спортна
харта“ от 1992 г. Тези процеси на координация и интеграция продължават да се развиват чрез
различни инициативи и дейности на Съвета на Европа (СЕ) и Европейската комисия (ЕК). Така
например 2005 г. бе обявена за „Година на образованието чрез спорт“, обявяването на мотото
на 2006 г. за година на „Спорта и икономиката“, дадено от Австрийското председателство на
ЕС [288], „Бялата книга на спорта“, докладите на ЕК „Развитие и перспективи на действията
3
на Общността в полето на спорта“ и „Европейския модел на спорта [347] .
Съществена роля за развитието на европейското образователно пространство и реализа-
цията на целите, залегнали в договора от Лисабон, в този период оказват:
- препоръките на ЕК за уточняване на основополагащите критерии и индикатори за
оценка на прогреса в образованието и обучението, приети през 2009 г., с последваща
адаптация от 8 октомври 2019 г.;
- аналитичният доклад № 39 на Експертната комисия по икономика към ЕК.
В първия документ се очертават четири основни цели, разгледани в следните раздели на
документа: превръщане на ученето през целия живот и мобилността в реалност; подобряване
на качеството и ефективността на образованието и обучението; насърчаване на справедливост,
социално сближаване и активно гражданство; повишаване на креативността и иновациите,
включително предприемачеството, на всички нива на образование и обучение [370], а във вто-
рия документ Експертната комисия разглежда икономическия ефект на образователните пос-
тижения върху брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от ЕС [335].
Още по-ясни структурни, функционални и времеви очертания в синхронизирането на по-
литиките за спорта впоследствие се постигат чрез разработването, утвърждаването и изпълне-
нието на трите работни плана за спорта на ЕК от периода 2011–2020 г.

3 Водещият документ на Съвета на Европа е „Европейска спортна харта“ от 1992 г., която дава ясна дефини-
ция на спорта, а „Бялата книга на спорта“ е приета от Европейската комисия на 11.07.2007 г.

8