Page 12 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

образование, обучение и развитие на високоразрядните спортисти’2020 [414]. За постигането
на тези цели експертни групи към ЕК разработват и публикуват през м. февруари 2020 г. ос-
новните насоки за развитие на човешките ресурси в спорта. Те засягат този необходим мини-
мален набор от компетенции за треньорите в Европа, който образователните институции
трябва да осигурят, чрез развитието на съвременни програми и чрез разработването на точни
критерии за тяхното удостоверяване и сертифициране. Документът е адресиран предимно към
институциите, обучаващи треньори, както и директно или индиректно към политиците, пуб-
личните власти и спортните организации [415].
В доклада на ЕК от м. декември 2020 за изпълнението на Работния план за спорта (2017–
2020) се отбелязва нарастващото значение на спортните политики, които придобиват все по-
голяма роля за постигане на здравните, социалните и икономическите цели на ЕС. Анализите
на икономическия и социален ефект от настъпилата в началото на настоящата година световна
пандемия от Covid-19 (Проучване, публикувано на 27.11.2020 [405]), още по-ясно потвърждават
значението им по отношение на всички нива и посоки, в които те се реализират на междуна-
родно и национално равнище.
Дебатите на спортните министри на страните – членки в ЕС, проведени по време на про-
ведената в края на 2020 г. видеоконференция на тема „Международните спортни прояви по
време на пандемията от COVID-19“, позволяват в края на Германското председателство на ЕС
да бъде подготвен и утвърден и новият „Работен план за спорта“ (2021–2024 г.). Основните
насоки и приоритети в него са: по-широкото разпространение на резултатите от програмата
„Еразъм плюс“; засилването на връзките с другите приоритети на ЕС (Зелена сделка, Диги-
тална Европа и Плана за действие за борба с рака и др.); оценяването на икономическото, со-
циалното и здравното въздействие на Covid-19 и ясното функционално очертаване на ролята
на всички заинтересовани страни в спорта в периода на неговото действие. В същото време се
разработват и конкретните мерки за преодоляване на негативните последици върху сектора,
настъпили вследствие на световната пандемия, чрез утвърждаването редица други нормативни
документи като новия „Работен план за дигитално образование в ЕС (2021–2027)“, Междуна-
родния стандарт за образование (ISE) от м. септември 2020 и др. [406, 407].
Разработването на единната нормативна рамка на политиките в спорта на европейско рав-
нище, базирана на доказателствените данни от Евробарометър и Евростат, разработването, ут-
върждаването и финансовото обезпечаване на европейските програми като Програмата за под-
крепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа Еразъм+, оперативната прог-
рама „Иновации и конкурентоспособност“ и приобщаването и координацията в дейността на
компетентните международните организации с тези политики трасират пътя за реализация на
Стратегия 2020 и Стратегия 2030 на ЕС. Те също така способстват и за уточняването на посо-
ките за бъдещата функционална координация между международните секторни политики в
спорта в един сравнително дългосрочен план и за ясното различаване на предметните и меж-
дупредметните области на познанието, свързано пряко или косвено с образованието във фи-
зическото възпитание и спорта [368, 369, 406, 407]. От тази гледна точка повишаването на
качеството на педагогическото образование и на контрола върху постиженията в спорта по
същество е типичен пример за оптимизация на процесите и явленията в тази обществена
сфера. В първите две десетилетия на нашия век тя се осъществява на фона на все по-широкото
приложение на информационно-комуникационните технологии и на иновациит, с помощта на
които се оформя и едно изцяло ново дигитално образователно пространство. Настъпилата
през 2020 г. световна пандемия и необходимостта от интензификация на дигитализацията във

10