Page 16 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

най-общо интензитета) на признаците, характеризиращи измерваните явления и процеси [25].
С други думи, обект на измерването са величините (признаците), характеризиращи даден про-
цес или явление, спрямо което измерваните обекти могат да бъдат сравнявани помежду си, т.е.
относно което в резултат на сравнението обектите се различават или си приличат. И както казва
Е. Thorndike, 1969, „всичко, което съществува, е в определено количество, а за да може то да
бъде опознато, трябва да се познава както количеството му, така и неговото качество“ [271].
Според G. Sax, 1980, измерването „изисква приложението на даден стандарт, с помощта на
който измерените количества могат да бъдат сравнявани“ [259, 258].
Дотолкова, доколкото измерваните обекти притежават различни признаци, от гледна точка
на разглежданата проблематика и използваните по-нататък в монографията математико-статис-
тически методи е подходящо те да бъдат разгледани, съобразно класификацията на Я. Брогли, а
именно на признаци, носещи информация за: субстанцията, за структурата и за функциите
на обектите (вж. 338, с. 41). Разгледано през тази призма, измерваното на знанието на обектите
в дадена област или дадена учебна материя може да бъде отнесено към трета група признаци, а
според начина им на проява – постигнат резултат, отчетен чрез отговорите им на дадена група
от въпроси в един тест, към т. нар. латентни (скрити) признаци. Към тази група признаци могат
да бъдат отнесени голяма част от измерваните психически явления, редица физически качества
на обектите, както и техните технически и други умения и компетенции във физическото въз-

питание и спорта.
Тук е уместно да отбележим, че от гледна точка на изграждането и коректното приложение
на резултатите от измерването важна роля има доброто разбиране на същността на понятието
скала.
Според Я. Брогли „Резултатът от сравняването на еднородните величини, подредени в съ-
ответствие с техните количествени оценки, се нарича скала, а процесът на това подреждане
– скалиране. В зависимост от начина на скалиране величините, респективно признаците, се де-
лят на четири основни вида: номинално, рангово, интервално и пропорционално скалирани
величини“. Номиналните и ранговите скали е прието да се наричат качествени, а интервалната
и пропорционалната – количествени признаци [25 и 346, с. 43].
От гледна точка на коректното и ефективно приложение на разгледаната проблематика в
наши дни и от гледна точка на самата логическа структура на актуализираната и допълнена нова
версия на настоящата монография за тестово измерване и оценяване на знанията, уменията и
професионалните компетенции, все по-съществено значение придобива въпросът за доброто
познаване на понятията: признак (видове – постоянни и променливи величини), скала (видове
– качествени и количествени и дискретни или непрекъснати) и скалиране на измерваните ве-
9
личини .
Номинално скалирани са величините, при които обектите се разделят в еднородни групи
съобразно качеството на интересуващи ни признак. Групите, в които се разделят обектите, се
идентифицират чрез някакви стойности, които обаче не носят информация за интензитета на
измервания признак, а служат единствено за групирането им съобразно някакво тяхно качество

9 Същността на тези основни понятия е разгледана в двете части на монографията, тъй като сме
имали предвид техния характер, начина на измерване и оценяване на тестовете (нормативно или крите-
риално) и целите на провежданото тестиране (измерване и оценяване на знания, умения и навици на сту-
дентите в преподаваната дисциплина „Статистически методи в спорта“ в НСА и измерване и оценяване на
измерителните характеристики на тестовете за оценка на професионалните компетенции на съдиите, адми-
нистративния персонал и/или на студентите, специалисти от различни видове спорт).

14