Page 21 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

По принцип оценяването и крайният резултат от този процес – оценката, се свързват с
образованието и обучението, независимо че те са атрибут и присъщи на всяка една сложна ве-
роятностна система и по-точно на нейната контролираща подсистема.
Обект на оценка с помощта на дидактически тестове, в най-общия случай, може да бъдат
различни процеси, ситуации, знания (пасивни и активни), умения и навици, компетенции и т.н.
Спецификата на обекта, подлежащ на оценка, оказва съществено влияние върху технологията
на нейното осъществяване. С други думи, както вече бе споменато, съществува обективна
връзка между това какво оценяваме, как го оценяваме и в каква форма представяме крайните
резултати.
Учебният и учебно-тренировъчният процес в сферата на физическото възпитание и спорта
имат своя специфика, която ги отличава от останалите научни дисциплини и познавателни
сфери. Специфичните особености и закономерности на учебния процес по физическо възпи-
тание и спорт обуславят възникването на различен тип трудности, които обучаваните и обу-
чаващите трябва да преодоляват. Тези трудности може да се групират в три основни фактора:
вегетативен, моторен и мисловен (интелектуален).
И докато проблемите, свързани със специфичните изисквания към измерването и оценя-
ването с тестове върху първите два фактора (вегетативен, моторен), са разработени в значи-
телно по-висока степен в спортнопедагогическата литература у нас, то проблемът за контрола
върху третия фактор (учебните постижения и компетенциите ) е все още частично застъ-
пен в ограничен брой публикации.
Ето защо различията в технологията на оценяването, произтичащи от спецификата на оце-
нявания обект, а оттам и в характеристиките на тестирането (валидност, надеждност и др.), ще
илюстрираме с два примера от областта на подготовката на кадри в НСА „Васил Левски“.
Специфичните качества на спринтьора, напр. бързината, се контролира с помощта на ут-
върдени в практиката тестове (Я. Брогли, 1992).
В този случай тестът представлява измерване , провеждано с оглед определянето на ня-
15
какво състояние или способност на спортиста. Тестовете, които се основават на някакви дви-
гателни задачи (според В. М. Зациорски, 1982), могат да се определят като двигателни (или
моторни). Използването на няколко теста е известно в специализираната литература като бате-
рия (или комплекс) от тестове.
Провеждането на теста (тестовете) се нарича тестиране, а получените числови значения –
резултати от тестирането. От тази гледна точка бягането на 100 m от нисък старт е тест, про-
цедурата по провеждането му (пробягване и хронометриране) – тестиране, а времето за прео-
доляване на дистанцията – резултат от теста. Естествено като резултат от теста може да се взе-
мат и други критерии (физиологични, биохимични и т.н.). В конкретния случай се спираме на
кинематичната характеристика „време“ с оглед по-голяма яснота на основните разлики, съ-
ществуващи между тестирането на двигателни умения и навици и теоретичните знания и учеб-
ните постижения.
Ако началното тестиране на трима студенти – А, Б и В (за целта може да се вземат резул-
16
татите им от кандидатстудентските изпити), се представи различно върху континуума на бър-
зината, то очевидно В е по-бърз от Б, а А е най-бавен (Фигура 1).

15 Измерване – процес на присвояване на числени стойности на дадена величина с помощта на някаква
предварително определена система (мярка, правила).
16 Понятието „континуум“ е основно в теорията на психологическите изследвания. В дадения случай бързи-
ната може да се разглежда като непрекъснат преход от по-малките към по-големите бързини. Когато този

19