Page 25 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

При първата процедура бързината се измерва с помощта на физически прибор (точност
– 0,1 s или – 0,01 s). При втората процедура ролята на „прибор“ за измерването на бързината
би могъл да играе треньорът или преподавателят. Естествено е да се предполага, че в този слу-
чай бързината ще се измерва с много по-голяма грешка.
Другата съществена разлика е между скалите, които получаваме при отделните проце-
дури. Докато резултатите в измерените секунди (интервална скала) имат еднозначен смисъл
(13 s), то това едва ли е валидно за оценката за 100 m гладко бягане добър (4) и още по-малко
за оценката добър (4) в даден тест за теоретични знания. Метрично измерена, бързината на
един студент може да се сравни с постижението на всеки друг студент. Оценена чрез шесто-
17
балната или коя да е друга n-бална скала , бързината на един студент трудно може да се
сравни с бързината на друг студент. В действителност едва ли някой специалист би се анга-
жирал с твърдението, че двамата студенти Б и В с оценка добър (4) имат равни постижения.
По принцип студент, получил еднаква оценка с друг студент (примерно оценка от дипломата
за средно образование или успех в дисциплината „Спортна статистика“), би трябвало да при-
тежава същата степен на „образованост“, „знания“. Факторите, които оказват влияние върху
успеваемостта в средното образование или в статистиката, биха могли да бъдат различни за
двамата студенти, вследствие на което и получените оценки да не отразяват еднакъв интензи-
тет на признака „образованост“, „знания по статистика“, макар че резултатът е представен с
еднакви стойности.
Приведените разсъждения ясно показват, че оценяването с физически прибори е много по-
надеждно от оценяването, което би извършил специалистът (експертът, треньорът, преподава-
телят) с помощта на скала.
За съжаление апаратурните измервания се прилагат ограничено при измерването на раз-
лични свойства на личността. Даже в спорта, където се използват подобни регистриращи уст-
ройства, оценката с прибори невинаги е възможна. В подобни случаи в качеството на „измери-
телни“ прибори се ползват съдии или, ако става дума за теоретични знания – преподаватели
педагози. В първия случай се използват 10-бални скали (художествена гимнастика и др.),
оценки по 6-бална скала (ИФК, ТФВ, ТСТ, социология, психология, спортна статистика и
всички други изучавани дисциплини).
За да може да се вземат смислени изводи и управленски решения въз основа на проведените
тестирания, резултатите от дидактическите тестове (нормативен или критериален) трябва да бъ-
дат сравними. За да бъде изпълнено това изискване за сравнимост на резултатите от тестира-
нето, трябва да се познават добре и да се отчитат особеностите и възможностите за трансформа-
ция на резултатите от един вид скала в друг вид, т.е. възможността признаците, измерени в ко-
личествените скали, да бъдат трансформирани в качествени такива, като в същото време се
вземе предвид и фактът, че обратният преход от качествени в количествено измерими скали е
смислово некоректен и недопустим за научното измерване и оценяване.
Подобна сравнимост на резултатите е възможна тогава, когато тестът е разработен в ня-
колко паралелни по съдържанието си форми, всяка от които е с висока степен на валидност
и надеждност, има точни измерителни характеристики за всеки един въпрос (Item) и на всички
възможни варианти отговори. Методиката за създаване на подобни паралелни тестови форми
и възможностите за сравняване на характеристиките им с методите на статистиката са разгле-
дани в гл. VII.

17 Броят на деленията на скалата не е свързан с грешка на прибора. Последната се обуславя от множество
случайни причини, които влияят върху степента на разсейване на оценката.

23