Page 22 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Фигура 1. Резултати на 3-ма студенти от един тест за измерване на бързина
(модификация по Е. Герганов, 1976, с. 30 [32])

Повторното тестиране, проведено след осъществяването на целенасочена специализирана
лекоатлетическа подготовка, придвижва тримата студенти в континуума на бързината в посока
към по-голяма бързина (т.е. на по-малко време – s). Трябва да отбележим, че на континуума
на бързината мястото на тримата студенти съществува обективно, обаче не е достъпно за
пряко наблюдение, поради което той се нарича скрит (латентен) континуум, а признакът бър-
зина – латентен признак. Фактически прякото наблюдение се осъществява върху конкретните
пробягвания на разстоянието от 100 m, а задачата е да се установи мястото на студентите на
континуума на бързината в началното и във второто тестиране с помощта на регистрацията
на времето за пробягване на 100-метровата отсечка. Резултатите от тестирането (времето) се
отчитат с помощта на регистриращи устройства (механични или електронни).
С разглеждания пример за проверка на качеството бързина на студентите сравнително
лесно може да се даде отговор на трите формулирани въпроса:
1. Какво проверяваме? – бързина при 100 m от нисък старт.
2. Как проверяваме? – пробягване на стандартно разстояние, т.е. времето, което се отчита
с регистриращо устройство.
3. В каква форма се представят резултатите? – чрез числа, при определена точност (или
грешка, предварително известна за всеки използван уред).
Във връзка с разглеждания проблем възниква въпросът дали в практиката на проверката
и оценката на знанията, уменията и компетенциите съществува подобна яснота по трите основ-
ни въпроса. Често преподавателите искат да проверят определени знания, но формулират въп-
росите по такъв начин, че решаването им изисква съвършено други знания. С други думи, зна-
чително по-труден се оказва отговорът на въпроса как проверяваме учебните постижения (те-
оретични знания, умения и навици).
Интересен пример в това отношение предлага Е. Герганов, 1976, при тестирането на уче-
ници по български език.
Преподавател по български език проверява усвояването на правописа на представката „из“.
За целта той дава следната задача:
Прочетете внимателно изречението. В една дума има грешка. Посочете къде е допуснатата
грешка:
а. в глагола;
б. в наречието;
в. в съществителното име;
г. в местоимението.

преход от по-малките към по-големите количества на даден количествен признак е непрекъснат (нескоко-
образен), говорим за континуум (по Е. Герганов, 1976 [32]).

20