Page 214 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Фигура 35. Евристично моделиране на паралелни тестове

Когато тестовият контрол се използва в качеството му на научен инструментариум за из-
мерване и оценяване на компетенциите на съдиите или студентите и въз основа на него лицата
получават професионални сертификати в даден спорт, цикълът на тестиране се повтаря единст-
вено за тези от тях, които остават в категорията „Не успял“, а за следващата категория се допус-
кат само лицата от втората категория. Тази обща логика заложихме и в разработената от нас
учебна платформа за обучение, самообучение и самооценяване чрез критериални тестове на
знанията, свързани с „Етикета и правилника по голф“ (вж. гл. VIII.5.2 и 5.3).
Описаните по-горе в монографията методики за създаване на банки от въпроси и послед-
ващо генериране на тестове чрез рандомизиран избор на въпросите в отделните им паралелни
варианти за оценка на знанията по „Статистически методи в спорта“, позволиха да се: проучат
измерителните характеристики на всеки един въпрос (Item) към даден раздел от учебния мате-
риал; да се отчетат измерителните характеристики на възможните му закрити отговори; да се
установят измерителните характеристики на всеки един тестов вариантите като едно цяло; да се
коригират допуснатите при оформлението им стилови и други неточности и/ или грешки и да се
актуализира и архивира общата банка от въпроси към целия преподаван учебен материал по
този предмет.
Проучванията, експериментирането, количественото установяване на измерителните ха-
рактеристики на тестовете и въпросите за контрол и оценка на знанията по този предмет и тях-
ното актуализиране и архивиране като база данни на електронен носител обхваща до учебната
2011/12 г. един период от 15 години. Създадената обща банка от въпроси и варианти на отгово-
рите към тях (стилово изчистени и обогатени с подходящото графично онагледяване) и с точни
измерителни характеристики обхващаше общо 900 броя въпроса. Наличието на такава банка от
въпроси измени самия начин на осъществяване на контрола и оценяването на знанията. От една
страна, стана възможно да се вземат ефективни управленски решения по отношение на техни-
ческите и/или практическите проблеми, свързани с администрирането на хартиените тестове
(вж. гл. II. 2.9.) и да се удовлетворяват основните изисквания за всяко едно научно измерване
(обективност, надеждност, валидност и адекватност) на използвания инструментариум
(вж. гл.VI.6.1.3).
В случая под инструментариум се визират (разбират): използваният, по целесъобразност,
математико-статистически апарат; софтуерното обезпечаване за установяване на измерителните

212