Page 213 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Независимо от получените добри измерителни характеристики на последния евристичен
модел на тест с въведени тегла за всеки един въпрос, определени на базата на експертни оценки,
смятаме подобна практика за нецелесъобразна понастоящем. Основните аргументи в тази по-
сока са:
- доказано ниските стойности на корелацията между експертните оценки за трудността
на въпросите и тяхната трудност, установена при тестиране на репрезентативни за це-
левата генерална съвкупност извадки (Е. Герганов, 2011);
- постигането на висока степен на съгласуваност между оценките на различните експерти
е трудно постижима цел;
- теорията на положителния отговор дава възможност да се оценят прецизно измерител-
ните характеристики на всеки един тест, независимо от това дали той съставен от една
или няколко отделни скали, както и характеристиките на всяка негова скала, на всяка
една задача вътре в самата скала и на всеки един възможен избираем отговор на съответ-
ната задача (вж. гл. V.5.1).
Ето защо по-нататъшната оптимизация на теста би могла да се потърси по посока на нама-
ляване на времето за провеждането му, тъй като процентът на студентите, посочили, че времето
за попълването на теста е достатъчно, е много висок.
По наши данни процентът на приключилите попълването на теста средно с около 20 мин.
преди определеното време (60 мин.) също е висок – Р = 29%.
Съвпадението на двата процента е косвена индикация за възможността времето на теста
да се съкрати. Това би могло да се направи в рамките на 10 до 15 мин., но тъй като при дидак-
тическите тестове едно от основните изисквания е те да не са скоростни, смятаме подобно
решение за несполучливо и неоправдано.
Данните от апробацията на този, евристично моделиран за семестриален изпит тест по
„Статистически методи в спорта“ показаха, че предложената методика действа ефективно. Това
ни дава достатъчно солидни основания да твърдим, че тя позволява евристично моделиране
и генериране на практически неограничен брой тестове с добри измерителни качества и
характеристики, съобразени както с целите на тестирането, така и с нивото на учебните пости-
жения. При това от гледна точка на научноизследователския процес, свързан с банката от въп-
роси, методиката позволява да се актуализират и архивират характеристиките и „поведението“
на всеки един въпрос от банката с постъпващата актуална информация от тестиранията.
От гледна точка на самия процес на обучение методиката позволява да се осъществява ци-
къл на обучение и самообучение, който се реализира в пряка зависимост от постигнатия конк-
ретен резултат. По този начин „успелите“ тестирани лица преминават към обучение или усъ-
вършенстване, като в края на следващия цикъл им се дава по-труден тест или тест от друг
раздел, а тези, които не са успели – се връщат към усвояване на необходимия нормативен и/или
експертно заложен минимум от знания (Фигура 35).

211