Page 208 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Тук емпиричното разпределение е асиметрично и изтеглено по посока на много лесните
въпроси, като най-подчертано то е изтеглено по посока на въпроси с индекс на трудност в
диапазона от 80 до 90%, т.е. към много лесните въпроси. Голям е и абсолютният брой на много
трудните въпроси (тези с Т под 20%). Подобно разпределение на трудността е неблагоприятен
фактор, който снижава измерителните характеристики на теста и трябва да се има предвид при
неговата ревизия и оптимизация.
В заключение може да се обобщи, че разместването на местата на въпросите в два пара-
лелни теста не води до статистически значими разлики между наблюдаваните средни балове.
Този факт напълно оправдава използването на подобни техники за генерирането на паралелни
и еквивалентни по измерителните си качества и по съдържание тестове.
В същото време трябва да се има предвид, че промяната на положението на верния отговор
на един въпрос води до изменение в шансовете за случайното му посочване. По тази причина
генерирането на паралелни тестове чрез техниката промяна на местата на верните отговори
води до изменения в измерителните им качества.
От анализите на данните от обработката на тестовете за първото текущо оценяване се
вижда, че увеличаването на дължината на паралелните тестове от 50 на 80 въпроса се оказа
излишно. То не повиши съществено парциалната надеждност на теста. За сметка на това влоши
икономичността му, като увеличи времето за неговото администриране (за провеждане, за оце-
няване, за обработка) и чувствително повиши разходите по отпечатването му на хартиен
носител. Това е поредното потвърждение на основните постулати на теорията на дидактичес-
ките тестове, разгледани в предходните глави.

7.6. МЕТОДИКА III. ЕВРИСТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ НА ТЕСТОВЕТЕ
7.6.1. Общи положения

Както беше посочено в предходния раздел, дължината на всеки тест се явява „ключов“
момент за неговите измерителни качества. Много важно е да се има предвид, че изборът на
определена дължина на теста (общ брой въпроси) има пряко отношение към измерителните му
характеристики (надеждност и др.).
Тогава, когато е налице банка от въпроси с вече установени измерителни качества, става
възможно да се премине от създаването на паралелни еквивалентни тестове към генерирането
на моделирани тестове за дадена учебна дисциплина. Този тип тестове са едно от най-съв-
ременните приложения на теориите на дидактическите тестове. При моделираните тестове е
възможно да се намери оптималният баланс между измерителните им характеристики, съоб-
разно:
 различни нива на подготовка на тестираните лица (респ. учебните постижения –
знания, умения, навици и компетенции);
 различни цели на тестирането (входящо, крайно или междинно (текущо) оценя-
ване, интерактивно обучение и др.).
Определянето на дължината на тестовете има отношение обаче не само към измерителните
им характеристики, но и към цялостния подход и избора на съответната методика и техноло-
гия за неговото генериране.

206