Page 207 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 207

основните постулати в теорията и методиката за създаване на дидактически тестове – по-голям
            брой на възможните отговори в една задача.
                 Емпиричното разпределение на верните отговори в теста има отношение към индексите за ко-
            рекция на трудността и се отразява косвено върху надеждността на всеки тест.
                 Както вече бе споменато, при анализите на отделни типични случаи на тестови въпроси броят
            на отговорите и тяхното емпирично разпределение се вземат предвид при изчисляването на два ин-
            декса, включени в допълнителните анализи на всеки тестови въпрос. Това са корекциите за шанс и
            корекцията на трудността на Horst.
                 Освен това броят на избираемите отговори и тяхното разпределение се отразява и върху индек-
            сите за надеждността на теста, изчислени чрез едноименните формули на Rulon–Guttman.
                 По тази причина при оптимизирането на тестовете, освен тяхната формулировка и функцията
            на избираемите отговори, техническото оформление на теста, неговата дължина (общ брой въп-
            роси) и времето за провеждането му, е необходимо да се осигурява и равномерно разпределение на
            верните отговори.
                 За измерителните характеристики на тестовете от значение е и разпределението на трудно-
            стта на въпросите в един тест.
                 На Фигура 33 е представено разпределението на трудността в първия тест за текущо оценяване,
            а на Фигура 34 – на втория тест.
















                     Фигура 33. Разпределение на трудността в първия тест за текущо оценяване

                 От Фигура 33 се вижда, че най-голям брой въпроси в теста са групирани около трудност от
            порядъка на 60 до 20%. От класическата теория на тестовете е известно, че както много труд-
            ните, така и много лесните въпроси в един тест снижават неговата надеждност. От тази гледна
            точка този диапазон е една много добра характеристика за втория тест, тъй като той се оценява
            като оптимален, т.е. нито прекалено труден, нито прекалено лесен.
                 При второто текущо оценяване разпределението на трудността на въпросите е значително
            по-различно от това на първия тест (Фигура 34).
















                    Фигура 34. Разпределение на трудността във втория тест за текущо оценяване



                                                           205
   202   203   204   205   206   207   208   209   210   211   212