Page 212 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 212

Таблица 43. Процентно разпределение на пропуснатите въпроси и средна трудност















                 От вариационния анализ се вижда, че при максимален бал 63 т. най-високият регистриран
            бал е 59 т., най-ниският – 11 т., средният бал – 40 т., а коефициентът на вариация – 27.6%.
            Следователно изследваната извадка е относително разнородна.
                 Тестът има отлични разграничителни способности (d = 0.954) и висока надеждност (α =
            0.853).
                 Разпределението на композиционната скала е с леко понижен ексцес (Еs = -1.68) и асимет-
            рично  (Аs = -0.06).  При  анализа  на  разпределението  на  баловете  на 3-те съставни скали се
            вижда, че в най-голяма степен от нормалното разпределение се отклонява разпределението на
            4-тата скала (въпросите с тегло по 3 т.).
                 От всичките 50 въпроса в теста само един няма връзка с общия бал и съответно е или дефек-
            тен, или не измерва това, за което е предназначен да измерва целият тест. В общата справка е
            дадена индикация, че въпрос номер 38 е с r = 0.00.
                 При анализа на допълнителните характеристики на този въпрос се вижда, че точковата
            му бисериална корелация е нулева, но коригираната ѝ стойност (при която се отчита фак-
            тът, че въпросът е част от скалата) е отрицателна (Таблица 44). При това въпросът няма
            каквато и да е разграничителна способност (d = 0.00), макар трудността ѝ да е оптимална
            (Т = 50.6%).

                                    Таблица 44. Допълнителен анализ на въпрос 38















                 Още по-задълбоченият анализ на функцията на избираемите отговори показва, че причи-
            ните за влошените характеристики на този въпрос са в прекалено високата „атрактивност“ на
            отговор 4, избиран от 57.1% от успешната група и от 9.5% от неуспешната група. Тъй като при
            предишните  тестирания  същият  въпрос  не  е показвал подобни дефекти, може да се предпо-
            ложи, че причините за измененото му „поведение“ се дължат преди всичко на внесените корек-
            ции в преподаването на учебния материал и внесените нови акценти, довели до усвояване на
            съответната дидактическа единица по-добре, но недостатъчно, за да разграничават специфични
            детайли и особености. Независимо от това при новата ревизия на теста този дистрактор трябва
            да се замени с друг, по-малко атрактивен. Това допълнително ще повиши надеждността на теста,
            която и към момента е много добра.


                                                           210
   207   208   209   210   211   212   213   214   215   216   217