Page 252 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

2
средноаритметична m = n.p, а дисперсията му s = n.p.q, където: n е броят на опитите; p –
вероятността за настъпването на дадено събитие; q = 1 – p (т.e. вероятността дадено събитие
да не се случи) (4/1, с. 260). Формата на кривата на плътността на вероятностите на би-
номното разпределение зависи от n и p. Ако p  0.5, тя е с полегнало дясно рамо, ако p 
0.5 – лявото рамо е по-полегато. Формата на кривата е камбановидна и симетрична, когато
p= q = ½. Независимо че p може да не е равно на q, с нарастването на стойностите на n,
при положение, че p не се изменя, кривата на биномното разпределение става все по-си-
метрична и клони към нормалната крива. Това разпределение се използва най-често при
определяне характеристиките на критериално-ориентираните дидактически тестове.
Валидност (Validity) – една от основните характеристики на тестовете, която показва дали той
измерва това, за което е предназначен. Различават се следните видове валидност: съдържа-
телна (content validity), критериална (criterion related validity), конструктивна (construct
validity), логическа или валидност по отношение на формата на представяне на теста
(logical or face validity), прогностична валидност (predictive validity) и конкурентна валид-
ност (concurrent validity). Критериалната валидност може да бъде по отношение на външен
или на вътрешен критерий. Кръстосаната техника за измерване на прогностичната валид-
ност на тестовете е известна като cross-validity. Domain-referenced validity представлява
степента, в която един тест измерва определен конструкт от измерваната област (конти-
нуум).
Вътрешна съгласуваност на тестовете (Internal consistent) – представлява един от основните
показатели за надеждността на тестовете. Показва степента на хомогенност на тестовите
задачи и зависимостта между тях и натрупаните балове в теста. Изчислява се като корела-
ция между отделните задачи и бала по формулите на Кудер–Ричардсън, Спирман–Браун,
Рулон и др.
Генерална съвкупност – представлява хипотетичен конструкт, обединяващ множеството от
обекти, които имат поне един общ признак с масово проявление. Характеристиките на ге-
нералната съвкупност се наричат параметри и се бележат с буквите от гръцката азбука. За
разлика от параметрите техните точкови оценки (изчислени от извадки) се отбелязват с
буквите от латинската азбука. Така например един от основните параметри на генералната
съвкупност – нейното средно равнище, се бележи с µ, а неговата точкова оценка – средно-
аритметичната, изчислена от извадка – с латинското Х с една черта отгоре.
Дидактически тест (Аchievement test, Academic test, Scholar test, Aptitude test) – тестове за
оценка на степента на учебните постижения към даден момент (от учебния процес или
от развитието на тестираните лица) или за оценка на динамиката в учебните постижения.
Представлява набор от въпроси и задачи с предварително установен отговор и/или начини
на решаване от една или няколко познавателни области или раздели.

Дискриминативна (разграничителна) сила на тестовите задачи (Discrimination index) –
тази характеристика на тестовите въпроси, която показва степента, в която те разгранича-
ват „подготвените“ от „неподготвените“ („успешните“ от неуспешните“; „постигналите
целта“ от „не постигналите целта“) тестирани лица. За изчисляването на тази характерис-
тика при нормативните и критериалните тестове се използват различни формули. Интер-
претацията на изчисленията също е различна и зависи от вида на тестовете – нормативни
или критериално-ориентирани. Дисперсия – статистически показател за разсейването на
резултатите около средното равнище на генералната съвкупност (). Дисперсията () е
2
равна на квадрата на стандартното отклонение в измерваната извадка ( = s ).

250