Page 255 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

личина. Когато това разпределение се нормира (стандартизира) и вместо да се работи с от-
делните стойности на променливата се използват стандартизираните отклонения Zi, се по-
лучава нормираното (стандартизирано) нормално разпределение с математическо очакване
0 и дисперсия 1.
Нормативни (класически) тестове – дидактически тестове, при които оценяването на постиг-
натите учебни постижения се извършва съобразно класическата теория на тестовете чрез
съпоставянето на личните резултати с тези на нормативна група от тестирани лица.
Натрупана (кумулативна) честота – получава се чрез сумиране на емпиричните абсолютни
или относителни честоти на величината. В интервалните вариационни редове тя се обра-
зува чрез събиране на честотите от предходните интервали и може да бъде абсолютна нат-

рупана честота (fcum) или относителна кумулативна честота (Wcum). Честотният анализ
на постигнатите резултати от контрастните (екстремалните) групи тестирани лица се из-
ползва в класическата теория на тестовете при определяне на трудността и разделителната
сила на отделните въпроси, при определяне на ефективността и характеристиките на алтер-
нативите за отговор и на дистракторите и др.
Норма – това са приведените към определени норми стойности от тестовите резултати, които
се използват при сравняване и оценка на конкретни тестови резултати. Такива норми се
използват предимно при т.нар. нормативни тестове, предназначени за оценка и респек-
тивно подреждане (класиране) на тестираните лица. При критериалните тестове тези норми
имат „повече смисъл на една граница, стандарт за успешност“, спрямо който тестираните
лица се оценяват в зависимост от това дали техните постижения са под или над тази гра-
ница (успешен/неуспешен), без да се класират тестираните съобразно постигнатите резул-
тати. Нормите могат да бъдат параметрични и непараметрични.
Оценяване на теста – в класическата теория на тестовете това представлява процесът на съ-
поставяне на индивидуалните тестови резултати с тези на дадена нормативна група от лица,
а в теорията на критериално-ориентираните тестове – процесът на съпоставяне между пос-
тавените дидактически цели и постигнатите учебни постижения. Оценяването може да
бъде вътрешно и външно, обективно или субективно или комбинация от двете (например
– външно обективно и т.н.).
Паралелни (еквивалентни) форми на теста (equivalent forms) – варианти на един и същ
тест. Нарича се още метод на алтернативните форми (alternate-form method). Използва се
най-често при администрирането на тестирането с оглед осигуряването на пълна самосто-
ятелност при измерване на индивидуалните учебни постижения на тестираните и елими-
ниране на шансовете от автоматично преписване и/или при изчисляване на надеждността
на теста. В последния случай надеждността на теста се изразява количествено чрез коефи-
циентите на корелация между постигнатите резултати в еквивалентните форми на теста,
приложен при едни и същи лица.
Прогностични възможности на теста – една от измерителните характеристики на тестовете,
разкриваща степента, в която резултатите от един тест могат да сл ужат за определяне на
бъдещото поведение на тестираните лица. По принцип единствено тестовете с добра валид-
ност и надеждност имат и високи прогностични възможности.
Ранг (Range) – позицията, мястото на дадено лице (случай) при подреждането на стойностите
на изследваната променлива величина във възходящ или низходящ вариационен ред.
Релевантност (relevance) – степен на съответствие между дадена задача или теста като цяло и
конкретната учебна цел, достигането на която се измерва с теста. В този смисъл релеван-
тността е една от характеристиките на валидността на теста.

253