Page 253 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Дисперсионен анализ – Използва се, когато: 1) изследването на ефективността на един фактор
обхваща повече от две степени; 2) трябва да се вземат предвид повече фактори, които
оказват влияние върху разпределението на изследваната случайна променлива величина;
3) за установяване на връзки и зависимости; 4) при проверка на адекватността на избрания
модел на зависимост; 5) при проверка на обясняващите променливи и др.
Дистрактор – грешен отговор, посочен заедно с останалите верни отговори при задачите от
един дидактически тест, изграден от въпроси с множествен избор за отговор.
Дължина на теста – общият брой на въпросите или задачите, включени в един тест. Опреде-
лянето на дължината на нормативните тестове може да стане с помощта на формулите на
Спирман–Браун, а на критериално-ориентираните тестове с формулата, предложена от Р.
Берг.
Едномерност на тестовите въпроси – основно предположение в теорията на положителния
отговор, свързано с идеята, че въпросите в един тест (или от скала на сложен тест) измерват
един-единствен латентен признак – теоретичните знания и способностите на лицата в да-
дена конкретна област, за които се съди чрез наблюдаваните тестови балове.
Еквивалентност – надеждността на дидактическите тестове, която се изразява в относител-
ната еднаквост на постигнатите резултати от тестирането на едни и същи лица с две раз-
лични паралелни форми на теста. Изчислява се като корелация между резултатите от двете
тестирания.
Експертна оценка – метод за изследване на съгласуваността в мненията на група експерти по
даден проблем. Този метод се прилага най-често при предварителния анализ на въпросите
и задачите, съставящи дидактическите тестове, при операционализацията на целите и за-
дачите на обучението, постигането на които ще се контролира и измерва чрез дидактичес-
кия тест, при определянето на валидността на тестовете и при установяването на стандар-
тите за успешност при критериално-ориентираните тестове.
Екстремални (контрастни) групи – групи от изследваните лица, които най-често се опреде-
лят въз основа на постигнатите в теста резултати или чрез експертни оценки (слаба/силна
група; постигнали целта/не постигнали целта лица; обучени/необучени и др.). Резултатите
на тези групи лица се използват при изчисляването на трудността и разделителната сила на
отделните въпроси и задачи в дидактическите тестове, при изчисляването на надеждността
на тестовете, при определяне на стандартите за успешност и др.
Извадка (Sample) – част от генералната съвкупност, чието множество от стойности на
събитията (лица или случаи) представлява възможните реализации на една променлива
величина. Извадките се делят на представителни и преднамерени. Броят на случаите (n),
попаднали в извадката, се нарича обем на извадката. Прието е една извадка да се нарича
малка по обем тогава, когато n  30.
Икономичност на теста – една от основните измерителни характеристики на дидактическите
тестове, която се отнася до времевия бюджет, изразходван за конструирането, админист-
рирането и оценяването на резултатите, както и до тяхната обща финансова себестойност.
Инвариантност на тестовете – една от основните характеристики на нормативните (класи-
чески) тестове, която се изразява в промяна на наблюдаваните тестови балове (Х) при смя-
ната на изследваните извадки. Инвариантността на тестовите балове при нормативните
тестове е едно от основните ограничителни условия на класическата теория на дидактичес-
ките тестове, дължащо се преди всичко на основните предположения, на които тя е изгра-
дена. Този негативен момент от класическата теория на тестовете се преодолява чрез въ-
веждането на по-стриктни предположения в теорията на положителния отговор.

251