Page 251 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Айтъм (Item) – задачите и въпросите, които изграждат структурата на дидактическите тестове.
Те могат да бъдат с избираеми отговори или без предварително зададени отговори, като
във втория случай тестираните лица сами формулират отговорите си. Oт своя страна въп-
росите с избираем отговор са известни още и като: въпроси със закрит отговор или със
структурирани множествени отговори. Те могат да бъдат: 1) от алтернативен тип (да–не,
вярно – не вярно) или 2) с множествен избор (Multiple-choice).
Айтъмни форми (Item Forms) – метод за генериране на еднотипни тестови въпроси и задачи.
Ало ефект (Hallo effect) – повлияването на резултатите от оценяването на дидактическите тес-
тове от личността на изпитваните лица, субективизъм.
Анализ на тестови задачи (Item analysis) – извършва се преди апробацията на тестовете,
за да се установи с помощта на експертни оценки съответствието между конкретните
учебни цели и зададените въпроси и задачи, както и да се подобрят някои техни съдържа-
телни, стилистични или чисто технически характеристики. След апробацията на тестовете
с този анализ се изследват характеристиките на тестовите задачи (трудност и дискримина-
тивна сила), ефективността на дистракторите им (когато тестовите задачи са с избираем
отговор), както и характеристиките на самите тестови батерии (надеждност, валидност, ви-
дът на разпределението на натрупаните балове и др.).
Айтъм теория на положителния отговор (Item Responds Theory – IRT) – теорията на поло-
жителния отговор предоставя възможност да се преодолее един от основните недостатъци
на класическата теория на тестовете, при която определените основни характеристики
(трудност, дискриминативна сила и ефективност на дистракторите) не са инвариантни при
промяна на изследваната извадка и следователно са валидни единствено и само за нея. Мо-
делите в теорията на положителния отговор обикновено се делят на такива, с които се из-
мерват учебните постижения в една област (категория знания), в две или повече категории
знания. Тъй като прилаганите модели в теорията на положителния отговор предполагат по-
строги първоначални предположения (едномерност на задачите, непрекъснатост на разп-
ределението на случайната променлива величина – учебни постижения и др.), те имат по-
ограничено приложение, отколкото класическата теория на тестовете.
Алтернативи за отговор (алтернативи) – посочените верни варианти за отговор в дидакти-
ческите тестове с въпроси с множествен отговор.
Бал – общият брой точки, постигнат в един тест. Тогава, когато отговорите на тестовите въп-
роси имат различни тегла, определени на базата на експертната оценка за тяхната важност
или въз основа на изчислената им трудност, общият бал се получава като сума от баловете
на всички тестови въпроси или задачи. Получените от едно тестиране резултати се наричат
„наблюдаван бал“ (Х). Чрез тях косвено се съди за степента на действителните учебни пос-
тижения („действителен бал“ – τ), които представляват теоретична абстракция, т.е. латентна
величина (признак).
Банка от тестови въпроси или задачи – набор от тестови въпроси или задачи, с помощта на
който се генерират множество паралелни и еквивалентни форми на един дидактически
тест.
Биномно разпределение – за първи път то е формулирано от Якоб Бернули (1654–1705 г.).
То се отнася за разпределението на вероятностите на случайна величина с две възможни
алтернативни значения („ези“/„тура“; „взел“/„не взел“; „правилно“/„грешно“ и др.) Пред-
ставлява дискретно теоретично разпределение на една случайна променлива величина със

249