Page 256 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Скали на един тест (субтест) – сложните в композиционно отношение тестове, които из-
мерват учебните постижения в различни области или в различни раздели на една и съща
учебна дисциплина, се разглеждат като съставени от отделни скали за оценка (субтестове).
Всяка отделна скала (субтест) има за цел да измери учебните постижения в една-единст-
вена област или раздел.
Сплитхалф метод (Split-half method) – представлява един от класическите методи за изчис-
ляване на надеждността на тестовете, които се разделят на половина (примерно четно и
нечетно), след което се изчислява коефициентът на корелация на резултатите.
Средноаритметична величина – представлява също точкова оценка на средното равнище (µ),
която при малки извадки се изчислява като отношение между сумата от всички стойности
на променливата величина и общия брой на стойностите ѝ.
Средно квадратично (стандартно) отклонение и дисперсия – точкова оценка за разсейване
(отклонение) на действителните стойностите около средната величина. Изчислено от дан-
ните на една извадка, се бележи с латинската буква S, а в генералната съвкупност с гръцката
буква σ. Много често за установяване на степента на разсейване се използват претегленото
2
отклонение, неговият квадрат (S и дисперсията σ ) или изразеният в безразмерни величини
2
коефициент на вариация (V %).
Стандартност при провеждане на един тест – представлява едно от основните изисквания
за провеждане на педагогическото измерване, при което се спазват точно определени
организационно-методични, технически и педагогически правила и норми, описани под-
робно в спецификацията на тестовете. Стандартността на провеждането на тестовете гаран-
тира точността на измерването и се отнася както за всички външни условия (продължител-
ност на теста, изпитни форми, форми за оценка и др.), така и за всички вътрешни условия
за провеждането на тестовете (като денонощните колебания в естествените биологични
цикли, еднакво психично състояние и др.).
Стандартизация на дидактическите тестове – представлява крайният етап от създаването на
тестовете. Класическата стандартизация на дидактическите тестове представлява проце-
дура, при която се определят нормите (мащабите) за сравняване на емпиричните индиви-
дуални резултати спрямо тези, постигнати от нормиращата представителна извадка. При
критериално-ориентираните тестове стандартизацията се отнася до определянето на гра-
ничните (праговите) стойности на стандарта за успешност (cut-off, passing score).
Стандарт за успешност, прагова (гранична) стойност, граничен резултат или бал (cut-
off, standard, passing score) – тази гранична стойност от скалата за оценка на тестовите
резултати, въз основа на която тестовите резултати на лицата се оценяват като „постиг-
нали“ или „не постигнали“ поставените дидактически цели. Методите за определяне на
граничните стойности са: емпирични, теоретични и смесени. Понастоящем проблемът не
е намерил напълно задоволително решение.
Стандартна грешка на един тест (standard error) – статистически показател за разсейва-
нето (отклонението) на тестовия бал. Тя е равна на произведението на стандартното
отклонение на бала и квадратния корен на единица минус корелационния коефициент, по-
казващ надеждността на теста.
Таксономии (Taxonomy) – понятието „таксономия“ има гръцки произход (taxis – ред и nomos
– закон). Таксономията е наука, която по същество се занимава с групировката на обектите
и явленията. В редица случаи тя се отъждествява с понятия като „клъстеризация“, „автома-
тична класификация“ и др. Таксономии в обучението – представляват класификация на це-
лите на обучението, които могат да бъдат: а) за измерване на резултатите от обучението; б)

254