Page 254 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Коефициент на корелация (coefficient of correlation) – описва степента на зависимост между
две променливи величини. В зависимост от скалирането на променливите величини (ка-
чествени: алтернативни, номинални, рангови, или количествени: интервални или пропор-
ционални) се използват различни формули за изчисляване на коефициентите на корела-
ция.
Корекция за налучкване (guessing correction) – случайният избор на верния отговор (при
въпросите с множествен избор на отговори) е възможно да се дължи както на усвоените
знания, така и на чисто случайното му налучкване. Поради това при изчисляване на
трудността и разделителната сила на задачите и на тестовете като цяло се взема предвид
вероятността за случаен верен отговор, постигнат чрез налучкване. Тази вероятност се
явява една корекция при изчисляването както на постигнатия бал, така и на трудността и
на дискриминативната сила.
Критериално-ориентирани тестове – дидактически тестове, при които съобразно теорията
на критериалните тестове оценяването на учебните постижения се извършва съобразно
степента на постигане на поставените дидактически цели. Медиана (Ме) – стойността,
деляща вариационния ред на две равни части. Тя е равна на 50-ия персентил (Ме=Р50).
Медианата е една от точковите оценки на средното равнище (μ).
Мода (Мо) – най-често срещащата се стойност във вариационния ред, т.е. стойността с макси-
мална абсолютна честота. Модата е също точкова оценка на средното равнище (μ).
Надеждност (Reliability) – една от основните характеристики на тестовете (включително и на
дидактическите тестове), която показва точността на този метод. В класическата теория
на дидактическите тестове тя се дефинира като степен на съвпадение между измерения
резултат и действителното състояние на изследвания признак. Надеждността в смисъл на
стабилност на постигнатите резултати се определя въз основа на двукратно тестиране на
една и съща извадка след известен период от време (тест–ретест); чрез приложение на
теста в две паралелни групи; чрез приложение на еквивалентни тестове (еквивалентност)

в различни групи; чрез разделяне на тестовете на две равностойни половини или чрез прес-
мятане на вътрешната съгласуваност на тестовите задачи с постигнатия бал. При всички
тези подходи се използват адекватни коефициенти на корелация, които представляват
числовия израз на надеждността на теста. При дидактическите тестове, измерващи учеб-
ните постижения в няколко различни области (обособени в отделни скали), се изчислява
и композиционната надеждност на тестовете. Тя в числов вид изразява степента на
общата композиционна надеждност на целия тест, като при това се отчита и приносът на
резултатите по всяка отделна скала към общия постигнат резултат.
Нормално разпределение на честотите – първата идея за това теоретично разпределение на
честотите принадлежи на английския математик с френски произход Abraham de Moivre
(1667–1754), който го определя като непрекъсната форма на биномното разпределение.
Впоследствие през XIX век това теоретично разпределение се описва успоредно и неза-
висимо от немския математик Carl Friedrich Gauß (1777–1855) и френския математик,
физик и астроном Pierre-Simon, marquis de Laplace (1749–1827). Те залагат този тип разп-
ределение в основата на теорията на случайните грешки, поради което това теоретично
разпределение е известно още като Гаус–Лапласово нормално разпределение. Графиката
на нормалното разпределение на честотите е идеално симетрична крива с камбановидна
форма. То представлява разпределението на една непрекъсната (индискретна) случайна ве-

252