Page 159 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 159
При първоначалното създаване на тестовете не фиксирахме еднакъв брой на въпросите.
Основното съображение бе възможността за разминаване между оценките на преподавателите
по отношение на критерия трудност на въпросите и действителното състояние на тази харак-
теристика, отчетено чрез относителния дял или абсолютните честоти на верните отговори. С
други думи, липсваха ни достатъчно солидни критерии за балансиране на тестовете и за
уеднаквяването им от гледна точка на трудността. При това съществуваше реалната възмож-
ност, независимо от лотарийното изтегляне на въпросите към всеки тест, да се натрупат в един
тест (случайно) голям брой лесни или обратното – трудни въпроси.
По чисто емпиричен път, съобразен с миналия педагогически опит, определихме, че всеки
тест трябва да съдържа от 30 до 35 въпроса. При такъв брой е напълно нормално изпитът да се
проведе в рамките на един академичен час. След това определихме броя на въпросите за всеки
раздел в теста.
Пример: Гл. ІІІ „Систематизиране на данни (видове вариационни редове, графично онаг-
ледяване на емпирични разпределения). Квантили“ обхваща 60 въпроса, при общ брой на въп-
росите n = 956, следователно на нея се падат приблизително 7% от съдържанието на целия
учебен материал.
m 60
P x 100 , където n = 956, а m = 60 и съответно P x 100 7%.
n 956
Разликата в крайния брой на въпросите, вкл. в един вариант на тестовете, се дължи на
закръгленията към цяло число. Изтеглянето на номерата на въпросите за всеки раздел в пред-
варително изчисленото съотношение оформя 1-вия вариант на теста.
Изтеглените веднъж номера се отстраняват и така при тегленето на номерата за следващия
тест попадат въпроси, които не фигурират в предходните варианти. Определено смятаме, че
това е положителен факт от гледна точка на отстраняване или поне минимизиране на възмож-
ностите за „взаимопомощ“ по време на тестирането и поради възможност за експерименти-
ране и за количествена оценка на всички въпроси.
Описаната процедура продължава да се изпълнява до създаването на необходимия брой
тестове. В нашия случай се спряхме на 22 тестови варианта, в които бяха включени всички
въпроси, утвърдени от преподавателите и експериментирани в рамките на един предварителен
експеримент относно формата и начина на изразяване.
При възвратен жребий, когато изтеглените номера на въпросите се върнат отново в съот-
ветните купчинки (раздели) и влязат в „оборот“, броят на тестовете практически става неогра-
ничен. Това, от своя страна, гарантира възможността за функционирането на една мобилна мно-
говариантна тестова система за контрол на теоретичните знания.
Тази методика за създаване на банка от въпроси и впоследствие на варианти за тестове
за оценка на теоретичните знания, умения и навици бе предложена на колегите от сектор
„Спортна физиология“ проф. К. Бичев и проф. К. Захариева. Те я приложиха, като оформиха
съдържателната страна на банката от въпроси и заедно с останалите колеги от сектора по
физиология уточниха съдържателната страна на верните отговори (ключа на правилните от-
говори).
Генерирането на тестовете за текуща оценка на знанията по спортна физиология осъщес-
твихме съвместно. Новите варианти на тестовете за текуща оценка бяха апробирани от сектор
„Спортна физиология“ през учебната 1993/1994 г. След подробен анализ на данните от прове-
дената апробация и след въвеждането на съответните корекции в тестовите варианти системата
започна да се прилага редовно в учебния процес по спортна физиология. Впоследствие тя пре-
търпя съществени изменения, въведени от Е. Павлова [112, 113].
157
