Page 158 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Например: 126. Как се бележи всеки вид квантил и колко са те във всеки вид? (ІІІ. 18–
20 т.). Това означава, че верните отговори на въпрос 126 се намират в гл. ІІІ от т. 18 до т. 20 вкл.
в ръководството, както и в гл. ІІІ от учебника по статистика.
Тази на пръв поглед дребна подробност представлява много важен момент от гледна точка
на предстоящото внедряване на системата за обучение и самообучение на студентите, вкл. и
осъществяването на контрол и самоконтрол. Тя на практика създава предпоставки впоследст-
вие, при създаването на специализираните програмни продукти, да стане ясно към коя част от
учебния материал (като тест) трябва да бъде върнат студентът, ако не е усвоил съответната
дидактическа единица или групи от единици.
Целият набор от въпроси бе предложен за корекция, допълнение и оценка на въпросите
за трудност и важност на преподавателите от сектора (проф. Я. Брогли, доц. Л. Петкова,
доц. Р. Дамянова и доц. В. Гигова). Този набор от въпроси бе предложен за експертна
оценка по няколко критерия – преглед на смисъла, на стила и на техническото представяне
на тестовите въпроси. Всички въпроси, които смислово се припокриваха или се дублираха,
бяха елиминирани от банката. В резултат на тази експертна преценка извадката от въпроси
бе сведена до 956 въпроса, които обхващат целия дидактически материал в достатъчна сте-
пен и съответно представляват добра първоначална основа за създаването на различни мо-
дели на тестове за контрол, оценка и самооценка на учебните постижения (текуща или се-
местриална).

7.2.3. Генериране на еквивалентни тестови варианти

Всички въпроси към учебния материал номерирахме с единна номерация (n = 956).
Номерата на въпросите от отделните теми и раздели за по-голяма сигурност индексирахме
двойно – с цвят и със знак, така че всеки въпрос, независимо от общата номерация, може мо-
ментално да бъде определен към кой раздел или към коя тема се отнася. По този начин осигу-
рихме възможността впоследствие, при обработката на експерименталните данни, да се възс-
танови лесно структурата и съдържанието на учебния материал.
Например: гл. ІІІ, въпроси към нея от № 123 до № 183.
Номерата, отнасящи се до всеки от 9-те раздела на учебния материал, написани на отделни
листчета, разделихме на 9 самостоятелни купчинки. Чрез случаен безвъзвратен подбор (лота-
рийния метод) те бяха изтеглени в предварително изготвени съотношения за отделните раз-
дели. Установяването на съотношението между броя на въпросите за всеки раздел и броя на
всички въпроси в един тест зависи от общия брой на въпросите в раздела; от броя на
разделите; от общия брой на въпросите и от оптималния брой на въпросите в един тест. По
този начин осигурихме репрезентативност на извадките от въпроси за всеки раздел, във всеки
36
тест и логическо издържано от гледна точка на относителните дялове на 9-те раздела разпре-
деление на въпросите в теста.
На практика въпросите, които съставят такъв тест, гарантират на преподавателите въз-
можност за оформяне на оценка на знанията върху целия учебен материал и са подходящи
съответно за тестовете, предназначени за семестриален или финален изпит. В същото време
трябва да подчертаем, че тази методика може да се използва и за създаването на тестове за
текущ контрол, като тогава е необходимо да се осигури представително и пропорционално
разпределение на извадката от въпроси относно дидактическите единици от изучавания раз-
дел или област.

36 С други думи, осигурихме равни шансове на всеки въпрос от конкретен раздел (независимо колко
труден или важен е той) да попадне в даден тест.

156