Page 161 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Таблица 13. Формуляр 1 за систематизиране на данните

Всеки въпрос се отбелязва чрез двойна сигнатура по различен начин в зависимост от това
каква комбинация от двата основни критерия – трудност и важност, представлява самият той.
Възприехме с червен цвят да се сигнализират всички въпроси, които според преподавателския
състав са трудни, а бели да останат лесните въпроси. Въпросите, които по мнението на препо-
давателите от сектора са основни, се ограждаха с кръгче, а тези, които изискваха допълнителни
разширени знания – с квадратче. Срещу всеки въпрос във формуляра се нанася абсолютната
честота на верните отговори (f).
Във втория тип формуляри се нанасят номерата на въпросите (от общата номерация),
абсолютните им честоти (f) и относителните им честоти (W) за всички 22 варианта на тестовете
(Таблица 14).
Таблица 14. Формуляр 2 за систематизиране на данните

Относителната честота (W) на всеки въпрос се изчислява, като:
f
W  , (45)
n i

където:
ni – брой на студентите, тестирани в теста – i (i заема стойности от 1 до 22).

За всеки тест се изчислява и относителният дял на верните отговори по следната формула:
 z
P  . 100 (46)
m .n
където:
n – брой на тестираните студенти; m – брой въпроси в даден тест;
z – сума на верните отговори.

Изчислява се и средният относителен дял на верните отговори () в 22-ата варианта на
теста.
Анализа на данните от експеримент І осъществихме на базата на относителни честоти
на верните отговори във всеки тест (Р) и на средния относителен дял на верните отговори от
22-ата теста ().
Данните са илюстрирани на фиг. 21, където по х се нанасят 22-ата варианта на тестовете,
а по у – относителният дял на верните отговори (Р). В полето на диаграмата се оформят стъл-
бове на височина, равна на процента на относителния дял на верните отговори за всеки тест. С
пунктир е отбелязана средната за всички тестове относителна честота на верните отговори ().

159