Page 163 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

Повторното тестиране осъществихме с оглед увеличаване на експерименталния контингент
и успешно реализиране на поставените в него задачи, а именно:
1. Да се разработи система за оценка на всеки тест.
2. Да се приеме или отхвърли формулираната хипотеза (Но).
3. Да се проучи целесъобразността от въвеждането на оценка на въпросите по отношение
на двата критерия – трудност и важност.

Второто тестиране осъществихме през юни 1989 г. със студенти от първи курс редовно
обучение по коригираните 22 теста. Общият брой на тестираните лица е n = 331.
Първата задача, която си поставихме в експеримент ІІ, бе разработването на система за
оценка на тестовете (бал). Данните от второто тестиране бяха обобщени във формуляри, след
което изчислихме относителните честоти – относителните дялове с изразите (45) и (46).
Обработихме данните от проведените експерименти с помощта на U-критерия за при-
емането или отхвърлянето на нулевата хипотеза (Но): 1 - 2 = 0, тъй като в нашия експе-
римент всички n P удовлетворяват условието за използване на този критерий и са по-го-
i i
леми от 5. Анализът на получените емпирични и теоретични стойности на U-критериите
показа, че няма основание да отхвърлим нулевата хипотеза за всеки тест от двата експери-
мента, тъй като неговата емпирична стойност при равнище на значимост α = 0.01 е по-
ниска от теоретичната му стойност 3.0, отчетена по таблиците на нормираното нормално
разпределение U%, което може да се намери в почти всички учебници по статистика. Това
на практика означава, че независимо от наличието на разлики в относителните честоти (дя-
лове) на верните отговори в различните тестове, не трябва да се опасяваме от съществени
статистически достоверни разлики в трудността на тестовете, при това твърдението е под-
крепено с много висока гаранционна вероятност (Р = 99.73%).
Оказва се, че въвежданата корекция в композицията на тестовете би трябвало да се спести
в бъдещи изследвания като ненужна презастраховка. Това означава също, че лотарийното тег-
лене на въпросите гарантира в достатъчна степен еднаквост на тестовете по отношение на труд-
ността им.
От класическата теория на тестовете е известно, че използването на относителната чес-
тота (дял) на верните отговори в качеството на критерий за оценка е неправомерно, тъй
като броят на верните отговори в един тест на един студент все още не ни носи необходи-
мата информация. Ако обаче приложим постулатите на класическата теория на дидакти-
ческите (нормативните) тестове и сравним броя на верните отговори, дадени от отделния
37
студент по даден тест, с бала на някаква репрезентативна извадка, той придобива смисъл
и разкрива възможност за определяне на мястото на оценявания студент в континуума на
знанията.
За да стане възможно разработването на система за оценка (балове), е необходимо първо
данните да се систематизират. В хоризонтала се нанася броят на верните отговори, а по вер-
тикала – номерата на тестовете.
В Таблица 15 са показани данните от експеримент ІІ, където максимален брой верни от-

говори – 24, са регистрирани в тест 6. В последния хоризонтал са сумирани абсолютните чес-
тоти на всеки бал от 22-ата теста. Получените данни са илюстрирани с полигон на разпределе-
нието на баловете за 331 студенти без групировка (Фигура 22).

37 За краткост ще назоваваме тази величина бал.

161