Page 167 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 167

Тъй като  емп. = 9.343< 95 = 18.3, хипотезата за нормалност на разпределението на баловете
                           2
                                         2
                                                                 2
            се приема за вярно. Ниската степен на емпиричния  говори за висока степен на съгласие между
            емпиричните и теоретичните честоти.
                 На Фигура 23 е илюстрирано съгласуването на емпиричните и теоретичните честоти от
            Таблица 17.
























                           Фигура 23. Съгласуване на емпиричните и теоретичните честоти

                 Този извод за нормалността на разпределението на наблюдаваните тестови балове е много
            важен от гледна точка на правомерността на разработването на стандартни скали за оценка на
            тестове, конструирани от въпроси със свободен отговор.
                 В теорията на тестовете и в практиката на използването им се приемат най-различни тес-
            тови норми и скали за измерване. Желанието ни да създадем интервална скала за оценка, която
            да отразява по-точно и по-цялостно характера на изследваното явление, т.е. знания на студен-
            тите по „Статистически методи в спорта“, чрез наблюдаваните тестови балове, бе основанието

            за разработване на стандартна скала чрез стандартното отклонение . При тези скали началото
            е фиксирано в точка,  съответстваща  на  средноаритметичната  величина ,  а  за  единица  на
            измерването се използва стандартното отклонение s. И тъй като в практиката е неудобно да се
            работи с положителни и отрицателни балове, прибягнахме до линейна трансформация Z, при
            която няма отрицателни числа.

                 Линейната трансформация осъществихме с формулата на Thorndike–Haggen (1969):
                                       X     X   
                              T   10     i         50  ,                                (50)
                                      
                                                   
                                            s     
            където:

                 xi – бал на студентите в теста;       –  бал;        S – стандартно отклонение.

                 В Таблица  18  са  демонстрирани  баловете, които  студентът  ще  получи  съобразно броя
            на дадените верни отговори в един тест, състоящ се от 30 въпроса.
                 За привеждане на оценката, получена от тестовете чрез стандартната скала с възприетата
            практика за оценка на устните отговори по шестобалната система, изчислихме граничните ба-
            лове за оценка по шестобалната скала (вж. Таблица 6). Опорната точка за изчислителните про-
            цедури бе обобщаването на резултатите от изпитните сесии за времето от 1982 до 1989 г. Тези



                                                           165
   162   163   164   165   166   167   168   169   170   171   172