Page 224 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links

съобразно приетите и утвърдени от FIG стандарти. Дидактическият материал, който съдий-
ките трябва да владеят, включва правилника по спортна аеробика, всички наредби за провеж-
дане на официални състезания и други важни нормативни документи.
В международния курс, проведен от доц. М. Минева през юни 2003 г., са взели участие 13
съдийки от България, Гърция, Франция, Зимбабве и Япония (n = 13). В края на специализи-
рания курс на обучение на съдийките е извършено и самото тестиране – отново лично от
доц. М. Минева.
Тестовата батерия, предназначена за оценка на подготовката на съдийките от междуна-
родна категория по спортна аеробика, се състои от две части – теоретични знания и практи-
чески умения. Първата част на теста е предназначена за оценка на теоретичните знания. Тя се
състои от общо 100 въпроса със закрити отговори (multiple choice). Част от тях имат един верен
отговор, докато верният отговор на други въпроси е съставен от комбинацията на два и/или
повече елемента. При втория тип въпроси за верен отговор се приема единствено пълната
комбинация от всички възможни негови елементи.
Времето за провеждане на теста върху регламентиращите спортносъстезателната дейност
нормативни документи и теорията на спортната аеробика е 45 min.
Оценката на тестовете се извършва на базата на общия брой верни отговори, като всеки
въпрос е с факторно тегло 1. Данните по апробацията бяха обработени със специализирания
софтуер ТЕСТАН 6.5 от ст.н.с. II ст. Е. Стоименова – ИМИ към БАН. Обсъждането на получените
резултати бе направено на екипен принцип от Р. Дамянова, М. Минева и Е. Стоименова.
При детайлния анализ на измерителните характеристики на целия тест се вижда, че макси-
мумът на пропуснатите отговори в него е в интервала от 1 до 9%. С други думи, повече от 7.7%
от явилите се на теста съдийки са пропуснали от 1 до 9% от въпросите в целия тест. Няма нито
една съдийка, която да е направила по-дълга серия от пропуснати въпроси.
Липсата на дълги серии от пропуснати въпроси, от една страна, е добра индикация за овладя-
ването на целия спектър от знания, които се очаква да имат тестираните лица, а от друга страна, е
индикация и за качеството на самия тест. В същото време обаче веднага прави впечатление една
голяма серия от въпроси, които имат нулева корелация с общия бал – въпросите с номера (6) = .000;
(47) = .000; (88) = .000; (7) = .000; (49) = .000; (89) = .000; (12) = .000; (53) = .000; (90) = .000; (26) =
.000; (66) =.000; (91) =.000; (34) = .000;(67) =.000; (2) =.000;(39) =.000; (72) = .000; (3) = .000; (41)
=.000 и (84) = .00.
Както е известно от класическата теория на тестовете, въпросите с нулева или с отрицателна

корелация не измерват това, за което е предназначен тестът, и снижават неговата надеждност. В
конкретния случай, поради големия общ брой въпроси, това не е направило от теста ненадежден
инструмент за измерване на теоретичните знания в областта на спортната аеробика, тъй като α
на Кронбах е с много висока стойност (α = 0.898). Средната трудност на теста е много висока (Т
= 82.3%). Това е напълно нормално и очаквано от гледна точка на факта, че тестът е предназначен
за присъждане на международна съдийска категория, за която напълно логично международните
спортни федерации поставят и най-високите изисквания. Тези изисквания са както към теоретичната
подготовка на кандидатите, така и към уменията им компетентно да прилагат тези свои знания в
практическата си дейност като съдии на отговорни престижни спортни прояви. Средната дискри-
минация на теста е d = 0.884, което показва неговите добри разграничителни възможности.
Разпределението на бала от теста, илюстрирано на Фигура 37, е симетрично (Аs = 0.13) и с
подчертано понижен ексцес (Еs = -1.95), което означава, че крайната оценка от теста не може да се
формира на базата на скали, които предполагат наличието на нормално разпределение.

222