Page 189 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 189

трябва да се елиминират от последващи ревизии на теста. Те са добър индикатор за необходи-
            мостта от внасянето на корекции в учебните планове и/или в самостоятелната подготовка на
            студентите с оглед повишаване на качеството на обучение и постигането на по-добри крайни
            резултати от него.
                 Изключение от това правило прави лявата зона на таблицата (където въпросите са подре-
            дени по индекса си на трудност), тъй като и прекалено лесните въпроси (тези с висок индекс
            на трудност) не допринасят за общия бал, удължават ненужно теста и следователно също не
            работят добре. Такива въпроси  са 33, 3, 41 и 9. И спрямо много лесните и лесните въпроси
            оценката трябва да се направи на експертни  начала  и  да  се  прецени  доколко  е  подходящо
            тяхното  присъствие  в един бъдещ тест.
                 За разлика от анализа, направен за първия тест, където разгледахме типичен  случай  на
            един  „неработещ“  добре  въпрос,  тук  ще  разгледаме  друг  типичен случай – на един добър
            въпрос, чиито измерителни качества може да бъдат подобрени. Това е въпрос номер 2, който
            има индекс на трудност T = 45.9%, на дискриминация d = 40.0% и коефициент на корелация с
            общия бал r = 0.315.
                 Въпросът е:
                 2.Посочете определението за интервално скалиран признак
                   А/ признак, при който на обектите се присвояват числа, въз основа на които те може
                      да се класифицират в еднородни групи;
                   Б/ признак, при който на обектите се присвояват числа, въз основа на които между
                      обектите може да се открие различие в интензитета на измервания признак, без
                      да е известна величината на това различие;
                   В/ признак, при който на обектите се присвояват числа, въз основа на които в процеса
                      на  измерване могат да се установи не само разликата в интензитета на признака в
                      обектите, но и да се фиксират равните различия между тях;
                   Г/  признак,  при  който  на  обектите  се  присвояват  числа,  между  които  е  спазена
                      същата пропорция, каквато съществува между интензитета на признака в самите
                      обекти;
                   Д/ нито едно от посочените.

                                                      Таблица 29.
























                 Допълнителните анализи на този въпрос показват, че трудността му е оптимална, а диск-
            риминацията  – много добра. В същото време от Таблица  29 се вижда, че  два  от  грешните


                                                           187
   184   185   186   187   188   189   190   191   192   193   194