Page 187 - ALL_Рени-Дамянова-Тяло-Финал-1-280_Content_links
P. 187

За да се открият лесно и бързо тези въпроси, чиито характеристики не са добри по трите
            показателя, може да се направи една таблица и да се нанесат отметки за всеки въпрос, след
            което да се започне преглед на допълнителните анализи за тези задачи.
                 В конкретния случай, ако вземем като пример въпрос 43, който е много труден, ще уста-
            новим, че той има добра дискриминация, а по отношение на зависимостта между него и общия
            бал се намира на централна позиция (r = 0.277). Самият въпрос е:

                 43. Посочете кога е коректно приложението на интервалното оценяване:
                        А/ когато извадката е по-малка от 30;
                        Б/ когато разпределението на величината е нормално;
                        В/ когато извадката е по-голяма от 30;
                        Г/ когато разпределението е различно от нормалното.
                              1/ верни са а/ и в/;
                              2/ верни са в/ и г/;
                              3/ вярно е б/;
                              4/ верни са а/ и г/;
                              5/ нито едно няма значение.

                 От допълнителните анализи на въпрос 43 се вижда, че и 5-те варианта на отговорите са
            „работещи“, т.е. всички грешни отговори с номера 1, 2, 4 и 5 са били избирани. От грешните
            отговори с най-голяма честота и относителен дял е номер 2 (34.2%) – както при силната група
            – 28.6%, така и при слабата група – 38.1%.
                 Решението, което преподавателят (екзаминаторът) трябва да вземе по отношение на този
            въпрос, е свързано единствено с неговата трудност, която може да се дължи на редица фактори
            извън смисъла, стила, техническото му оформление или функциите на дистракторите му, ка-
            къвто очевидно е този случай. Индикация за това е фактът, че като трудни въпроси в този тест
            са се очертали предимно тези, които са свързани с последните два раздела на „Статистически
            методи в спорта“ – „Интервално оценяване“ и „Доказателство на хипотези“.
                 Ако и в останалите 3 варианта на генерираните от общата банка с въпроси тестове се отк-
            рият подобни серии от трудни въпроси, бихме имали основание да обобщим информацията и
            да предложим варианти за решения на проблема, които да се отнасят до 3-те аспекта на разг-
            леждания проблем, а те са: характеристики на въпросите и на целите тестове; оптимизационни
            решения, свързани с преподаването, и решения, свързани с техниката на учене; и самостоя-
            телна работа на студентите.
                 С най-ниска дискриминация са въпросите с номера 28, 26, 24, 14, 10, 42, 3, 21, 36 и 34.
            Като правило обикновено тези въпроси имат и ниски коефициенти на корелация с общия бал.
            Това се потвърждава и в този случай, тъй като с ниски коефициенти на корелация са въпроси
            3, 42, 52, 20, 36, 28, 24, 14, 21 и 34.
                 Много съществена информация за характеристиките на тестовите задачи се съдържа в ин-
            теркорелационната матрица. В нея са изчислени както взаимозависимостите между задачите
            в един тест, така и техните доверителни интервали и средната корелация.
                 Тъй като задачата ни е да се апробират характеристиките на всички въпроси от този тест с
            оглед включването им в основната банка и с оглед краткостта на изложението, ние я анализи-
            раме по метода на изключването, и то предимно въз основа на изчислените средни корелации.
            От всички въпроси в теста отрицателна средна корелация има само един въпрос – номер 6, а с
            много ниски средни корелации (r < 0.1) са въпроси 10, 20, 23, 30, 31, 36, 41, 48, 50, 51 и 52.


                                                           185
   182   183   184   185   186   187   188   189   190   191   192